четвъртък, 16 май 2013 г.

За деня, в който ще остана без работа


... чакайте Мен, казва Господ, до деня, в който се повдигна да обирам. Защото решението ми е да събера народите и да скупча царствата, за да излея върху тях негодуванието си, всичкия си лют гняв; понеже цялата земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми.

Защото тогава ще върна на племената чисти устни
[safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му слугуват единодушно.
Софония 3:8-9
А по цялата земя се употребяваше един език [safah] и един говор.
Битие 11:1
И рече Господ: 'Ето, едни люде са и всички говорят един език [safah]; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, каквото и да било, което биха намислили да сторят. Елате да слезем и там да разбъркаме [balal] езика им [safah], тъй щото един други да не разбират езика си [safah]'.
Битие 11:6-7

Всички преводи на български на Софония 3:9 са буквални макар и с известни разлики (например само в Православния превод е предадена чрез синекдоха думата „устна“: „Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста“). Само Цариградският превод избягва тази буквалност и възприема единствено правилния в случая метонимичен подход: „Защото тогаз ще туря в народите език чист“. Той обаче има свои, различни слабости.

Думата [safah] действително означава устна, но се употребява метонимично изглежда от дълбока древност (виж също толкова буквалния превод на Йов 11:5: „Но дано проговореше Бог и да отвореше устните си против тебе“[1]).

И тъй, имаме поне един превод на български, който предава семантично и контекстуално достоверно звученето на Софония 3:9, така както този текст е звучал от устата на древния автор за древните му слушатели. За евреите от онова време Софония препраща пряко към Битие и към разказа за Вавилонското объркване на човешките езици. В Битие 11:6-7 Бог решава да разбърка или смеси [balal] езика на тогавашните хора. Буквално да го обърка, защото можем да смесваме най-малко два елемента, а в случая в Сенаар е имало само един език. „Смесването“ или „разбъркването“ му би означавало в него самия да бъде внесена множественост. В действителност забележката на Бог спрямо хората в Сенаар се отнася до единството в разсъжденията им, до тяхното единодушие и единомислие именно това провокира намесата на Бога. Т.е. Божието посягане на носителя на мислите езика, е единствено с цел да бъдат объркани, смесени, разбъркани разсъждението, позицията, мисловната нагласа на хората в Сенаар, които са били единни за всички хора. Целта на Бог е да разедини тези хора, т.е. да наруши единомислието им. Той не посочва като своя цел простото разнообразяване на езиците, а използва това единствено като средство да се вклини сред хората от Сенаар и да ги разедини. Бог вижда проблем в мисленето им и в единодушието им той атакува директно този аспект на онова общество като го раздробява. С други думи, не можем да кажем дали разрояването на езиците е причина за или следствие от разединяването на онези хора. И днес дори, говорейки на един и същ език, при пълно неразбирателство казваме, че „говорим на различни езици“, когато в действителност говорим физически на един и същ. В такъв случай, размножаването на езиците е възможно да представлява външен израз на дълбоко размесване на светогледите и мисленето на онези хора, физически изразено в обособяването на различни езици. Това е още по-логично, доколкото онези хора се разделят и пръсват, при условие че, ако различията им бяха чисто лингвистични, а не свързани с дълбок обрат и разминаване в светогледите им, те щяха да намерят… преводачи, както по-късно се налага в практиката. Следователно Бог поразява онова общество с разцепление и духовно разногласие[2].

Този разказ в Битие и неговите думи-носители [safah] и [balal] са били тясно преплетени в съзнанието на древните евреи. Аналогично, за говорещите български християни, които са добре запознати с библиите си, изразът „смеси езиците им“ може да препраща към един единствен текст в Стария Завет. Това е пример за български еквивалент на древноеврейския езиков и мисловен рефлекс.

Софония предизвиква именно този рефлекс и черпи от неговата почти кинетична сила. 

„…защото тогава ще върна на племената чист език [safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му слугуват единодушно.“ 

Тук две неща привличат вниманието. Защо ще върна? В какъв смисъл ще върна, ако преди това не им е отнел този „чист език“? Несъмнена препратка към Битие.

И в какъв смисъл чист [barur; ж.р. brurah]? Това прилагателно е в действителност отглаголно и представлява минало причастие очистен, отбран, омит, опитан, рафиниран, изчистен от примеси. Чист. Ясен език. 

Това е преобръщане на случката в Сенаарската земя. Ако обаче тази случка е преди всичко разказ за настъпилия дълбок разрив в светоусещанията на древните хора, в начина им да разбират света, смисъла на живота и целите, които си поставят (изведнъж идеята да се построи кула до небето става безинтересна за очевидно голям брой хора!), то в Софония Бог заявява, отново чрез метонимията език-мисъл, че ще възстанови това загубено единомислие. Разединени в мисленето разговарящи на разнообразни, „смесени“ езици. Единни в мисленето разговарящи на прочистен от смеси, „чист“ език. И въобще, не е ли вярно, че когато мисълта е ясна, и думите, които я обличат, биват ясни?

В Софония Бог говори за деня, в който ще загубя работата си. И дано този ден настъпи скоро…


[1] Всеизвестният семитски похват на синонимния паралелизъм е предаден във всички български преводи буквално. Очевидно е, че за древния автор „отварям устните си“ [patakh safah] е синоним на „проговарям“ [daber], което налага в превода да се използва също синонимен израз: „Но дано проговореше Бог и да продумаше против тебе“. Това ни спестява и действително небългарското „отварям устните си против някого“.
[2] Виж http://odolam.blogspot.be/2010/10/blog-post.html за аргументация в полза на постъпката на Бога.

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

„Звучи като истина – един преводач разказва“ (откъс)


НЯКОИ НЕОЧАКВАНИ ПРОЗРЕНИЯ1

Преди малко повече от двеста години през 1754 г., ако трябва да сме точни Хорас Уолпол въвежда термина serendipity, който днес е вече утвърдена дума в езика ни. Тя произлиза от древното име на Цейлон и означава „способност да се натъкваш най-неочаквано на ценни неща“ или иначе казано да имаш интуитивна прозорливост, която зависи от случайността. Преди да започна разказа си за това как превеждах евангелията чувствам, че трябва да спомена някои от моите ценни и неочаквани „прозрения“, докато превеждах посланията.


ПРОЗРЕНИЕ I

Първо ще посоча нещо, което, разбира се, може отдавна да не е тайна за никого става дума за израза „богат с милост“ (Ефесяни 2:4). Все едно бях намерил бисер. Точно както бихме казали за някой тексаски магнат, че е „богат с петрол“, така Павел посочва като безспорен факт, че Бог е „богат с милост“. Езическият свят е бил свят на страх и християнската блага вест е имала за цел да замести страха от боговете или от съдбата, или от самия живот с любов и доверие в Бога. „Богат с милост“ е звучало за древния свят като блага вест и продължава да звучи така и днес.


ПРОЗРЕНИЕ II

Мисля, че също толкова неочаквано проумях каква е личната грижа на Бога за отделния човек, когато стигнах до превода на I Петър 5:7, където пише „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“. В известен смисъл е съвсем ясно, че Бог очаква от нас да се държим отговорно; ако някоя религия учи, че Бог ще ни дундурка безкрайно, то тя е измамна. В известен смисъл обаче, съвестните и впечатлителните могат да почувстват понякога товара си като твърде тежък. Този добре познат текст ми напомни, че бремето на многото ни грижи и страх може да се „смъкне“ от плещите ни и да го поеме Бог, защото Той се грижи лично за всеки един от нас. „Текстът“ е добре известен и може би е прекалено често цитиран, защото, едва когато ми се наложи да го превеждам осъзнах донякъде каква сила се съдържа в него. Думата, използвана за „възложете“ е почти груба и предава начина, по който човек, на края на силите си, захвърля някакво непоносимо бреме. Увещанието е християнинът така да стоварва своя по човешки непоносим товар на единствения, който може да го носи и едновременно с това да съзнава, че Бог се грижи за него по най-непосредствен и личен начин. „Той се грижи за вас“ едва ли е достатъчно силно и не знам дали се справих по-добре, като го предадох с „вие сте Негова лична грижа“. Гръцкият със сигурност казва това, но може би и повече. Част от величието на християнската блага вест е, че Исус Христос ни разкри един Бог, чиято мъдрост и сила ние не можем да си представим, но който никога не губи от поглед отделния човек. Може да ни изглежда странно, може и да не го разбираме, но всички ние сме скъпи на Бога. Става дума, разбира се, за същото чувство на най-съкровена грижа, което Исус изразява поетично, когато ни уверява, че дори космите по главата ни са преброени. Вдъхновени истини като тази е нужно постоянно да си ги напомняме, дори и само поради факта, че толкова често животът, като че ли ги опровергава.


ПРОЗРЕНИЕ III

Известно време ме тревожеше изразът „със страх и трепет“. Изглеждаше ми невероятно, в писмото си до филипяните, Павел да е имал предвид буквално, че те трябва да изработват спасението си в състояние на ужас и безпокойство. Всички знаем, че страхът унищожава любовта и разваля взаимоотношенията, а голяма част от Новия Завет се занимава с това как да се освободим от старите си разбирания, заради които сме били изпълнени със страх, и да ги заменим с новите принципи на любов и доверие. Научих, че гръцката дума, преведена като „страх“, може без проблем да се предаде и като „благоговение“ или „страхопочитание“, или дори като „почит“. Остана да ме тормози обаче този „трепет“. Едва ли същият Дух, който е вдъхновил Павел да пише на Тимотей, че „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“, ще поиска от нас да изживеем живота си в състояние на безпокойство и ужас. Стигнах до заключението, макар и неохотно, че изразът „със страх и трепет“ е бил нещо като стереотипна фраза  както е и днес в някои среди. Продължих да превеждам и се уверих, че случаят е бил именно такъв. Защото, когато Павел пише на коринтяните и разказва как Тит е бил насърчен и ободрен от сърдечния им прием, добавя, че християните в Коринт го били посрещнали „със страх и трепет“ (II Коринтяни 7:15)! Това обаче е нелепо, освен ако не става дума за общоприет израз, който означава „както подобава“. Защото, колкото и малко да знаем за Тит, не можем да си представим един истински християнски служител да се почувства насърчен и ободрен от нечие безпокойство и ужас. Същият израз намираме в съвета на Павел към робите-християни (Ефесяни 6:5), където контекстът указва съвсем ясно, че Павел е имал много повече предвид едно предано и отговорно отношение, отколкото „страх и трепет“. Дотук добре. По-нататък си дадох сметка, че когато наистина иска тези думи да се приемат буквално, Павел ги подсилва, за да е сигурен, че ще бъде разбран правилно. Мисля, че понякога превъзнасяме Павел и си го представяме безкрайно героичен, без човешки слабости, като изключим онзи „трън в плътта“, който никой коментатор на Новия завет не пропуска да отбележи (II Коринтяни 12:7). Ако обаче прочетем I Коринтяни 2:3 ще видим, че Павел казва за себе си: „Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех“. И това вече е нещо съвсем различно. Пред нас стои човек, който е достатъчно честен и признава, че се е страхувал и че в онзи момент или преди това е бил болен. „Страх и трепет“ тук са си на мястото. Едва когато ги срещнем като израз, почти лишен от буквалния си смисъл, чувстваме, че нещо не е съвсем наред.


ПРОЗРЕНИЕ IV

Това ме отвежда до друго едно насърчително откритие в II Коринтяни 1:8. Преди не си бях давал сметка, че дори толкова несломим и решителен духом човек като Павел, който несъмнено е бил изпълнен с Духа на живия Бог, е можел все пак да каже, че е „отеготен чрезмерно и вън от силата си, така щото се отчаяхме дори за живота си“. И ние, като по-обикновени простосмъртни, които живеят далеч по-безопасно, понякога можем да се почувстваме също така притиснати до стената. Нямам предвид, че ние, и още по-малко пък Павел, губим доверието си в Бога за това как ще завърши всичко. Възможно е обаче да ни обгърне най-страшен мрак и да сме преследвани от чувство за безпомощност, близко до отчаянието. И тук отново едва след като се заех подробно да проуча този пасаж, разбрах на какъв страшен натиск е бил изложен Павел понякога. Наново осъзнах, че християните не са непременно „гранитни колоси“ това подхожда повече на стоиците, отколкото ранните християни. Макар Новият Завет да ни съветва непрекъснато да бъдем силни и да владеем страховете си, никъде не се смята за позорно, например, някой да се разчувства до сълзи и то не толкова заради самия себе си, колкото от истинска загриженост за някой друг. В новозаветните писма няма да намерим описание на идеализирани човешки същества в тях се разказва за живота на хора, които са се променили, но в никакъв случай не са станали съвършени.
 
--------------------

1 Откъс от „Ring of Truth A Translator's Testimony“ от J.B.Philips. Книгата бе публикувана на български през 2014 г. Авторът разказва за своите чувства и мисли по време на превода на Новия Завет на съвременен английски. Филипс публикува своя превод на целия Нов Завет през 1958 г. Днес той е на разположение и онлайн.