четвъртък, 28 февруари 2013 г.

„Звучи като истина – един преводач разказва“ (откъс)


НЯКОИ НЕОЧАКВАНИ ПРОЗРЕНИЯ1

Преди малко повече от двеста години през 1754 г., ако трябва да сме точни Хорас Уолпол въвежда термина serendipity, който днес е вече утвърдена дума в езика ни. Тя произлиза от древното име на Цейлон и означава „способност да се натъкваш най-неочаквано на ценни неща“ или иначе казано да имаш интуитивна прозорливост, която зависи от случайността. Преди да започна разказа си за това как превеждах евангелията чувствам, че трябва да спомена някои от моите ценни и неочаквани „прозрения“, докато превеждах посланията.


ПРОЗРЕНИЕ I

Първо ще посоча нещо, което, разбира се, може отдавна да не е тайна за никого става дума за израза „богат с милост“ (Ефесяни 2:4). Все едно бях намерил бисер. Точно както бихме казали за някой тексаски магнат, че е „богат с петрол“, така Павел посочва като безспорен факт, че Бог е „богат с милост“. Езическият свят е бил свят на страх и християнската блага вест е имала за цел да замести страха от боговете или от съдбата, или от самия живот с любов и доверие в Бога. „Богат с милост“ е звучало за древния свят като блага вест и продължава да звучи така и днес.


ПРОЗРЕНИЕ II

Мисля, че също толкова неочаквано проумях каква е личната грижа на Бога за отделния човек, когато стигнах до превода на I Петър 5:7, където пише „всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“. В известен смисъл е съвсем ясно, че Бог очаква от нас да се държим отговорно; ако някоя религия учи, че Бог ще ни дундурка безкрайно, то тя е измамна. В известен смисъл обаче, съвестните и впечатлителните могат да почувстват понякога товара си като твърде тежък. Този добре познат текст ми напомни, че бремето на многото ни грижи и страх може да се „смъкне“ от плещите ни и да го поеме Бог, защото Той се грижи лично за всеки един от нас. „Текстът“ е добре известен и може би е прекалено често цитиран, защото, едва когато ми се наложи да го превеждам осъзнах донякъде каква сила се съдържа в него. Думата, използвана за „възложете“ е почти груба и предава начина, по който човек, на края на силите си, захвърля някакво непоносимо бреме. Увещанието е християнинът така да стоварва своя по човешки непоносим товар на единствения, който може да го носи и едновременно с това да съзнава, че Бог се грижи за него по най-непосредствен и личен начин. „Той се грижи за вас“ едва ли е достатъчно силно и не знам дали се справих по-добре, като го предадох с „вие сте Негова лична грижа“. Гръцкият със сигурност казва това, но може би и повече. Част от величието на християнската блага вест е, че Исус Христос ни разкри един Бог, чиято мъдрост и сила ние не можем да си представим, но който никога не губи от поглед отделния човек. Може да ни изглежда странно, може и да не го разбираме, но всички ние сме скъпи на Бога. Става дума, разбира се, за същото чувство на най-съкровена грижа, което Исус изразява поетично, когато ни уверява, че дори космите по главата ни са преброени. Вдъхновени истини като тази е нужно постоянно да си ги напомняме, дори и само поради факта, че толкова често животът, като че ли ги опровергава.


ПРОЗРЕНИЕ III

Известно време ме тревожеше изразът „със страх и трепет“. Изглеждаше ми невероятно, в писмото си до филипяните, Павел да е имал предвид буквално, че те трябва да изработват спасението си в състояние на ужас и безпокойство. Всички знаем, че страхът унищожава любовта и разваля взаимоотношенията, а голяма част от Новия Завет се занимава с това как да се освободим от старите си разбирания, заради които сме били изпълнени със страх, и да ги заменим с новите принципи на любов и доверие. Научих, че гръцката дума, преведена като „страх“, може без проблем да се предаде и като „благоговение“ или „страхопочитание“, или дори като „почит“. Остана да ме тормози обаче този „трепет“. Едва ли същият Дух, който е вдъхновил Павел да пише на Тимотей, че „Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение“, ще поиска от нас да изживеем живота си в състояние на безпокойство и ужас. Стигнах до заключението, макар и неохотно, че изразът „със страх и трепет“ е бил нещо като стереотипна фраза  както е и днес в някои среди. Продължих да превеждам и се уверих, че случаят е бил именно такъв. Защото, когато Павел пише на коринтяните и разказва как Тит е бил насърчен и ободрен от сърдечния им прием, добавя, че християните в Коринт го били посрещнали „със страх и трепет“ (II Коринтяни 7:15)! Това обаче е нелепо, освен ако не става дума за общоприет израз, който означава „както подобава“. Защото, колкото и малко да знаем за Тит, не можем да си представим един истински християнски служител да се почувства насърчен и ободрен от нечие безпокойство и ужас. Същият израз намираме в съвета на Павел към робите-християни (Ефесяни 6:5), където контекстът указва съвсем ясно, че Павел е имал много повече предвид едно предано и отговорно отношение, отколкото „страх и трепет“. Дотук добре. По-нататък си дадох сметка, че когато наистина иска тези думи да се приемат буквално, Павел ги подсилва, за да е сигурен, че ще бъде разбран правилно. Мисля, че понякога превъзнасяме Павел и си го представяме безкрайно героичен, без човешки слабости, като изключим онзи „трън в плътта“, който никой коментатор на Новия завет не пропуска да отбележи (II Коринтяни 12:7). Ако обаче прочетем I Коринтяни 2:3 ще видим, че Павел казва за себе си: „Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех“. И това вече е нещо съвсем различно. Пред нас стои човек, който е достатъчно честен и признава, че се е страхувал и че в онзи момент или преди това е бил болен. „Страх и трепет“ тук са си на мястото. Едва когато ги срещнем като израз, почти лишен от буквалния си смисъл, чувстваме, че нещо не е съвсем наред.


ПРОЗРЕНИЕ IV

Това ме отвежда до друго едно насърчително откритие в II Коринтяни 1:8. Преди не си бях давал сметка, че дори толкова несломим и решителен духом човек като Павел, който несъмнено е бил изпълнен с Духа на живия Бог, е можел все пак да каже, че е „отеготен чрезмерно и вън от силата си, така щото се отчаяхме дори за живота си“. И ние, като по-обикновени простосмъртни, които живеят далеч по-безопасно, понякога можем да се почувстваме също така притиснати до стената. Нямам предвид, че ние, и още по-малко пък Павел, губим доверието си в Бога за това как ще завърши всичко. Възможно е обаче да ни обгърне най-страшен мрак и да сме преследвани от чувство за безпомощност, близко до отчаянието. И тук отново едва след като се заех подробно да проуча този пасаж, разбрах на какъв страшен натиск е бил изложен Павел понякога. Наново осъзнах, че християните не са непременно „гранитни колоси“ това подхожда повече на стоиците, отколкото ранните християни. Макар Новият Завет да ни съветва непрекъснато да бъдем силни и да владеем страховете си, никъде не се смята за позорно, например, някой да се разчувства до сълзи и то не толкова заради самия себе си, колкото от истинска загриженост за някой друг. В новозаветните писма няма да намерим описание на идеализирани човешки същества в тях се разказва за живота на хора, които са се променили, но в никакъв случай не са станали съвършени.
 
--------------------

1 Откъс от „Ring of Truth A Translator's Testimony“ от J.B.Philips. Книгата бе публикувана на български през 2014 г. Авторът разказва за своите чувства и мисли по време на превода на Новия Завет на съвременен английски. Филипс публикува своя превод на целия Нов Завет през 1958 г. Днес той е на разположение и онлайн.