... чакайте Мен, казва Господ, до деня, в който се
повдигна да обирам. Защото решението ми е да събера народите и да скупча
царствата, за да излея върху тях негодуванието си, всичкия си лют гняв; понеже
цялата земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми.
Защото тогава ще върна на племената чисти устни [safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му слугуват единодушно.
Защото тогава ще върна на племената чисти устни [safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му слугуват единодушно.
Софония 3:8-9
А по цялата
земя се употребяваше един език [safah] и един
говор.
Битие 11:1
И рече Господ: 'Ето,
едни люде са и всички говорят един език [safah]; и това е което са почнали да правят; и не ще
може вече да им се забрани, каквото и да било, което биха намислили да сторят. Елате
да слезем и там да разбъркаме [balal] езика им [safah], тъй щото един други да не разбират езика си [safah]'.
Битие 11:6-7
Всички преводи на
български на Софония 3:9 са буквални макар и с известни разлики (например само в
Православния превод е предадена чрез синекдоха думата „устна“: „Тогава Аз пак
ще дам на народите чисти уста“). Само Цариградският превод избягва тази буквалност
и възприема единствено правилния в случая метонимичен подход: „Защото тогаз ще
туря в народите език чист“. Той обаче
има свои, различни слабости.
Думата [safah] действително означава устна, но се употребява
метонимично изглежда от дълбока древност (виж също толкова буквалния превод на
Йов 11:5: „Но дано проговореше Бог и да отвореше устните си против тебе“[1]).
И тъй, имаме поне
един превод на български, който предава семантично и контекстуално достоверно
звученето на Софония 3:9, така както този текст е звучал от устата на древния
автор за древните му слушатели. За евреите от онова време Софония препраща пряко
към Битие и към разказа за Вавилонското объркване на човешките езици.
В Битие 11:6-7 Бог решава да разбърка или смеси [balal] езика на тогавашните хора. Буквално – да го
обърка, защото можем да смесваме най-малко два елемента, а в случая в Сенаар е
имало само един език. „Смесването“ или „разбъркването“ му би означавало в него
самия да бъде внесена множественост. В действителност забележката на Бог спрямо
хората в Сенаар се отнася до единството в разсъжденията им, до тяхното
единодушие и единомислие – именно това провокира намесата на Бога. Т.е. Божието
посягане на носителя на мислите – езика, е единствено с цел да бъдат объркани,
смесени, разбъркани разсъждението, позицията, мисловната нагласа на хората в
Сенаар, които са били единни за всички хора. Целта на Бог е да разедини тези
хора, т.е. да наруши единомислието им. Той не посочва като своя цел простото
разнообразяване на езиците, а използва това единствено като средство да се
вклини сред хората от Сенаар и да ги разедини. Бог вижда проблем в мисленето им
и в единодушието им – той атакува директно този аспект на онова общество като го
раздробява. С други думи, не можем да кажем дали разрояването на езиците е
причина за или следствие от разединяването на онези хора. И днес дори, говорейки на
един и същ език, при пълно неразбирателство казваме, че „говорим на различни
езици“, когато в действителност говорим физически на един и същ. В такъв случай,
размножаването на езиците е възможно да представлява външен израз на дълбоко
размесване на светогледите и мисленето на онези хора, физически изразено в
обособяването на различни езици. Това е още по-логично, доколкото онези
хора се разделят и пръсват, при условие че, ако различията им бяха чисто
лингвистични, а не свързани с дълбок обрат и разминаване в светогледите им, те щяха
да намерят… преводачи, както по-късно се налага в практиката. Следователно Бог
поразява онова общество с разцепление и духовно разногласие[2].
Този разказ в
Битие и неговите думи-носители – [safah] и [balal] – са били тясно преплетени в съзнанието на
древните евреи. Аналогично, за говорещите български християни, които са добре запознати с библиите си, изразът „смеси езиците им“ може да препраща към един единствен текст
в Стария Завет. Това е пример за български еквивалент на древноеврейския езиков и
мисловен рефлекс.
Софония предизвиква
именно този рефлекс и черпи от неговата почти кинетична сила.
„…защото тогава
ще върна на племената чист език [safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му
слугуват единодушно.“
Тук две неща
привличат вниманието. Защо ще върна? В какъв смисъл ще върна,
ако преди това не им е отнел този
„чист език“? Несъмнена препратка към Битие.
И в какъв смисъл чист [barur; ж.р. brurah]? Това прилагателно е в действителност
отглаголно и представлява минало причастие – очистен, отбран, омит, опитан,
рафиниран, изчистен от примеси. Чист. Ясен език.
Това е
преобръщане на случката в Сенаарската земя. Ако обаче тази случка е преди всичко разказ
за настъпилия дълбок разрив в светоусещанията на древните хора, в начина им да разбират света,
смисъла на живота и целите, които си поставят (изведнъж идеята да се построи
кула до небето става безинтересна за очевидно голям брой хора!), то в Софония Бог
заявява, отново чрез метонимията език-мисъл, че ще възстанови това загубено
единомислие. Разединени в мисленето – разговарящи на разнообразни, „смесени“ езици.
Единни в мисленето – разговарящи на прочистен от смеси, „чист“ език. И въобще,
не е ли вярно, че когато мисълта е ясна, и думите, които я обличат, биват ясни?
В Софония Бог говори за
деня, в който ще загубя работата си. И дано този ден настъпи скоро…
[1]
Всеизвестният семитски похват на синонимния
паралелизъм е предаден във всички български преводи буквално. Очевидно е, че за
древния автор „отварям устните си“ [patakh safah] е синоним на „проговарям“ [daber], което налага в
превода да се използва също синонимен израз: „Но дано проговореше Бог и да продумаше против тебе“. Това ни спестява и действително
небългарското „отварям устните си против някого“.
[2] Виж http://odolam.blogspot.be/2010/10/blog-post.html
за аргументация в полза на постъпката на Бога.