четвъртък, 16 май 2013 г.

За деня, в който ще остана без работа


... чакайте Мен, казва Господ, до деня, в който се повдигна да обирам. Защото решението ми е да събера народите и да скупча царствата, за да излея върху тях негодуванието си, всичкия си лют гняв; понеже цялата земя ще бъде погълната от огъня на ревността ми.

Защото тогава ще върна на племената чисти устни
[safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му слугуват единодушно.
Софония 3:8-9
А по цялата земя се употребяваше един език [safah] и един говор.
Битие 11:1
И рече Господ: 'Ето, едни люде са и всички говорят един език [safah]; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, каквото и да било, което биха намислили да сторят. Елате да слезем и там да разбъркаме [balal] езика им [safah], тъй щото един други да не разбират езика си [safah]'.
Битие 11:6-7

Всички преводи на български на Софония 3:9 са буквални макар и с известни разлики (например само в Православния превод е предадена чрез синекдоха думата „устна“: „Тогава Аз пак ще дам на народите чисти уста“). Само Цариградският превод избягва тази буквалност и възприема единствено правилния в случая метонимичен подход: „Защото тогаз ще туря в народите език чист“. Той обаче има свои, различни слабости.

Думата [safah] действително означава устна, но се употребява метонимично изглежда от дълбока древност (виж също толкова буквалния превод на Йов 11:5: „Но дано проговореше Бог и да отвореше устните си против тебе“[1]).

И тъй, имаме поне един превод на български, който предава семантично и контекстуално достоверно звученето на Софония 3:9, така както този текст е звучал от устата на древния автор за древните му слушатели. За евреите от онова време Софония препраща пряко към Битие и към разказа за Вавилонското объркване на човешките езици. В Битие 11:6-7 Бог решава да разбърка или смеси [balal] езика на тогавашните хора. Буквално да го обърка, защото можем да смесваме най-малко два елемента, а в случая в Сенаар е имало само един език. „Смесването“ или „разбъркването“ му би означавало в него самия да бъде внесена множественост. В действителност забележката на Бог спрямо хората в Сенаар се отнася до единството в разсъжденията им, до тяхното единодушие и единомислие именно това провокира намесата на Бога. Т.е. Божието посягане на носителя на мислите езика, е единствено с цел да бъдат объркани, смесени, разбъркани разсъждението, позицията, мисловната нагласа на хората в Сенаар, които са били единни за всички хора. Целта на Бог е да разедини тези хора, т.е. да наруши единомислието им. Той не посочва като своя цел простото разнообразяване на езиците, а използва това единствено като средство да се вклини сред хората от Сенаар и да ги разедини. Бог вижда проблем в мисленето им и в единодушието им той атакува директно този аспект на онова общество като го раздробява. С други думи, не можем да кажем дали разрояването на езиците е причина за или следствие от разединяването на онези хора. И днес дори, говорейки на един и същ език, при пълно неразбирателство казваме, че „говорим на различни езици“, когато в действителност говорим физически на един и същ. В такъв случай, размножаването на езиците е възможно да представлява външен израз на дълбоко размесване на светогледите и мисленето на онези хора, физически изразено в обособяването на различни езици. Това е още по-логично, доколкото онези хора се разделят и пръсват, при условие че, ако различията им бяха чисто лингвистични, а не свързани с дълбок обрат и разминаване в светогледите им, те щяха да намерят… преводачи, както по-късно се налага в практиката. Следователно Бог поразява онова общество с разцепление и духовно разногласие[2].

Този разказ в Битие и неговите думи-носители [safah] и [balal] са били тясно преплетени в съзнанието на древните евреи. Аналогично, за говорещите български християни, които са добре запознати с библиите си, изразът „смеси езиците им“ може да препраща към един единствен текст в Стария Завет. Това е пример за български еквивалент на древноеврейския езиков и мисловен рефлекс.

Софония предизвиква именно този рефлекс и черпи от неговата почти кинетична сила. 

„…защото тогава ще върна на племената чист език [safah brurah], за да призовават всички името Господне и да му слугуват единодушно.“ 

Тук две неща привличат вниманието. Защо ще върна? В какъв смисъл ще върна, ако преди това не им е отнел този „чист език“? Несъмнена препратка към Битие.

И в какъв смисъл чист [barur; ж.р. brurah]? Това прилагателно е в действителност отглаголно и представлява минало причастие очистен, отбран, омит, опитан, рафиниран, изчистен от примеси. Чист. Ясен език. 

Това е преобръщане на случката в Сенаарската земя. Ако обаче тази случка е преди всичко разказ за настъпилия дълбок разрив в светоусещанията на древните хора, в начина им да разбират света, смисъла на живота и целите, които си поставят (изведнъж идеята да се построи кула до небето става безинтересна за очевидно голям брой хора!), то в Софония Бог заявява, отново чрез метонимията език-мисъл, че ще възстанови това загубено единомислие. Разединени в мисленето разговарящи на разнообразни, „смесени“ езици. Единни в мисленето разговарящи на прочистен от смеси, „чист“ език. И въобще, не е ли вярно, че когато мисълта е ясна, и думите, които я обличат, биват ясни?

В Софония Бог говори за деня, в който ще загубя работата си. И дано този ден настъпи скоро…


[1] Всеизвестният семитски похват на синонимния паралелизъм е предаден във всички български преводи буквално. Очевидно е, че за древния автор „отварям устните си“ [patakh safah] е синоним на „проговарям“ [daber], което налага в превода да се използва също синонимен израз: „Но дано проговореше Бог и да продумаше против тебе“. Това ни спестява и действително небългарското „отварям устните си против някого“.
[2] Виж http://odolam.blogspot.be/2010/10/blog-post.html за аргументация в полза на постъпката на Бога.