четвъртък, 17 септември 2015 г.

Псалм 40:6 – Масоретският текст ИЛИ/И Септуагинта?



В жертва и приноси Ти нямаш благоволение, отворил си ушите ми; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, драго ми е, Боже мой, да изпълня Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“.
Псалм 40:6-8

Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си ми тяло; всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, да изпълня Твоята воля, о Боже!“.
Евреи 10:5-7

Очевидно е разминаването между цитата от Псалм 40:6 в Посланието до евреите и масоретския текст (МТ), от който се правят и българските преводи на Стария Завет. Кратка справка с превода Септуагинта (LXX) дава повече яснота и потвърждава, че в Евреи се цитира именно преводът на Стария Завет, направен през 3 в. пр. Хр., а не МТ.

Това обаче не обяснява сериозното различие между МТ на староеврейски и превода на
LXX на старогръцки в Псалм 40:6.

„…отворил си ушите ми…“ (МТ)                      „…приготвил си ми тяло…“ (LXX)

Разночтението безпокои най-вече поради факта, че аргументацията в Евреи се крепи на очевидната презумпция на автора, че Псалм 40:6 е месианско пророчество, което се е изпълнило в пожертването на Христовото тяло (10:9,10), описано в превода на LXX като „приготвено“ за жертва. Евентуално различие в основния текст, на който се опира логиката в Евреи 10:5-7, би разклатило цялата аргументация. Очевидни са също така причините, поради които авторът на Посланието до евреите е избрал преводът на LXX, за да изгради аргументацията си – той съвпада с неговия месиански прочит на този текст.

Чисто богословската страна на установената разлика обаче, пряко засяга мисионерското усилие сред познаващите МТ евреи нехристияни. Различието бива неизменно изтъквано от техните антимисионерски организации за уронване на авторитета на Посланието до евреите в частност и на Новия Завет като цяло. Същото важи и за ислямския и всеки друг предубеден прочит на Новия Завет.

Възможностите се свеждат до две в общи линии:
 
а) Преводачите на LXX са ползвали различен първоизточник за Псалм 40 от установения днес в МТ,
б) Преводачите на
LXX са ползвали същия първоизточник за Псалм 40 като установения днес в МТ, но са взели преводаческо решение, което според тях е отразявало точно смисъла на оригинала.

Първият вариант е спекулативен, тъй като е невъзможно да бъде потвърден без физическото представяне на хипотетичния и различен от МТ оригинал на староеврейски. Такъв засега не е намерен и хипотезата за съществуването му въз основа на конкретния превод на старогръцки си остава хипотеза.

Остава вариант б). Но какво е накарало преводачите на старогръцки през 3 в. пр. Хр. да преведат „отворил си ушите ми“ с „приготвил си ми тяло“? При това LXX не е дело на ентусиасти или на сектанти – преводът е поръчан, изпълнен, проверен и одобрен най-официално от религиозните юдейски власти по онова време. Защо този превод на Псалм 40:6 е бил одобрен?

Човек е толкова силно впечатлен и смутен от привидното противоречие – преводът е толкова различен от оригинала, че не вижда решението, което просто е „скрито на най-видно място“.

„В жертва и приноси Ти нямаш благоволение, отворил си ушите ми; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, драго ми е, Боже мой, да изпълня Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“.

При обичайния прочит вниманието е естествено привлечено от „проблемния пасаж“. Нека обаче го разгледаме отново и отблизо заедно с останалите ключови моменти в това пророчество.

1. Отварям ухо е идоматичен израз на староеврейски и означава правя послушен (Исая 50:5). Има и вариации – „…приклонете ушите си…“ (Псалм 78:1) в смисъл на послушайте и др. Такъв е и смисълът на увещанието на Исус: „…който има уши да слуша, нека слуша…“. Тоест субектът в Псалм 40:6 казва в действителност Бог ме направи послушен.
2. Някой заявява, че Бог не иска всеизгаряне и принос за грях. Непосредствено след това, казва какво той мисли за това.

Дотук имаме следните елементи:
- Някой твърди, че Бог не благоволява в жертва и приноси, във всеизгаряне и принос за грях,
- Бог е направил този някой послушен,
- Предстои да чуем лично този някой какво мисли.

3. Тогава рекох. Дотук бяха предавани думите на Бога, който не иска жертви (за грях), сега вече чуваме каква е реакцията на този, когото Бог е направил послушен.
4. Той отговаря на Бога: „…дойдох …да изпълня волята Ти“, като казва, че свитъкът на книгата съдържа информация за него, т.е. че идването му е било предречено.
5. Казва също: „…Законът ти е дълбоко в сърцето ми“. Но как може Законът да е дълбоко в сърцето му, когато по Закона се изискват множество жертви, а току-що е казал, че Бог не иска жертви? И как може въобще да изпълни волята на Бога, когато тя е заявена ясно в Закона (поради, което субектът го пази в сърцето си) и едновременно с това противоречи на него? Каква въобще е волята на Бога в случая?

Следователно, ако субектът пази дълбоко в сърцето си Закона (който изисква жертви за грях), а Бог не иска постановените в Закона жертви, но прави послушен някого, който ще изпълни волята Му, то остава само един извод – този някой е бил направен послушен и е дошъл съгласно пророчествата, за да се принесе лично Той в жертва.

Така отворил си ушите ми от масоретския текст се превръща в приготвил си ми тяло в LXX.

Това е класически пример на изключително динамичен и тълкувателен превод, който днес би привлякъл остра критика от привържениците на по-буквалния превод. Остава удивителният въпрос как преводачите на LXX са си позволили тази смелост и още по-важното – че те очевидно са вникнали в тайната на Христа и са отразили това в превода си!

Нека го кажем съвсем ясно – през 3 в. пр. Хр. екип от преводачи решават да предадат най-експлицитно това, което Псалм 40:6 очевидно само загатва. За новозаветните автори техният превод се превръща в любим първоизточник за цитати от Стария Завет. Авторът на Посланието до евреите не се свени да изгради аргументацията си пред самите евреи именно върху този превод, а не върху масоретския текст, и то именно върху Псалм 40:6, където преводът драстично контрастира с масоретския текст. Очевидно не се е притеснявал от евентуално възражение конкретно по този текст.

Нима може да има по-вдъхновен превод от това?

И друго може ли днес Църквата да цитира за самата себе си Псалм 40:6? Нима тя не е Неговото Тяло? Готова ли е да изпълни и тя волята Му? Готова ли е за саможертва?