сряда, 5 юли 2017 г.

ἐγώ εἰμί


Преводите на Библията винаги са дело на екипи от преводачи, чието разделение по линия на езиковата им специализация (עברית מקראית / κοινὴ) е разбираемо и желано, също колкото и разнородните им богословски убеждения, които осигуряват множественост на гледните точки и предпазва донякъде от пристрастност и партизанщина в превода на трудни пасажи.

Съществуват обаче пасажи и изрази, които не са трудни и се повтарят многократно[1]. Такъв е изразът „Аз съм“ (ἐγώ εἰμί) в евангелието от Йоан. Той е толкова прост на народен гръцки, колкото и на български. γώ εἰμί. Аз съм.

Ще разгледаме пасажите, в които Исус го употребява безпредикатно и техните преводи на български.

Йоан 4.26
λέγει αὐτῇ Ἰησοῦς Ἐγώ εἰμι λαλῶν σοι

букв. '…рече ѝ Исус АЗ СЪМ, който говоря с теб.'


Йоан 6.20
δὲ λέγει αὐτοῖς Ἐγώ εἰμι μὴ φοβεῖσθε

букв. '…рече им Исус АЗ СЪМ, не се бойте.'


Йоан 8.24, 8.28, 8.58

8.24:  εἶπον οὖν ὑμῖν ὅτι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν ἐὰν γὰρ μὴ πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν

букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си...'

8.28:  εἶπεν οὖν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ὅταν ὑψώσητε τὸν υἱὸν τοῦ ἀνθρώπου τότε γνώσεσθε ὅτι ἐγώ εἰμι καὶ ἀπ᾽ ἐμαυτοῦ ποιῶ οὐδέν ἀλλὰ καθὼς ἐδίδαξέν με ὁ πατὴρ μου, ταῦτα λαλῶ

букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58:  εἶπεν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν πρὶν Ἀβραὰμ γενέσθαι ἐγὼ εἰμί

букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'


Йоан 13.19
ἀπ᾽ ἄρτι λέγω ὑμῖν πρὸ τοῦ γενέσθαι ἵνα ὅταν γένηται πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι

букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.'

Няма да разглеждаме копулативната употреба в Йоан 15.1, нито отговора на просяка в Йоан 9.8, тъй като и в двата случая употребата е обичайната и съответства на тази в българския език.

Безпредикатната употреба е неестествена. „Аз съм“ предполага допълнение и разяснение[2]. Кой си ти? Какво си ти? В какъв смисъл е казано това: …за да повярвате, че Аз съм? Не може да се завършва така изречение. Няколко пъти. Дали Христос е имал нещо предвид и какво? Именно тези въпроси предизвикват добавянето на допълнение в много български преводи.

Йоан 4.26 в контекст


„Казва Му жената: „Знам, че ще дойде Месия (който се нарича Христос). Той, когато дойде, ще ни яви всичко“. Казва ѝ Исус: „Аз, Който разговарям с тебе, съм [Месия].“ (BG1940)

[букв. '…рече ѝ Исус Аз съм, който говоря с теб.']

Преводаческата дилема в такива случаи е дали да се добави нещо, което е очевидно, за да се подпомогне разбирането и да се избегне неловката граматическа ситуация. Очевидно e, че Исус наистина заявява, че Той е Месията, за когото говори самарянката. Но е очевидно също, че Той не го изрича точно така. Христос внася имплицитност в отговора си, недоизказаност. Какво ни казва с недоизказаното?

Йоан 6:20 в контекст


„И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията и уплашиха се. Но той им каза: Аз съм, не се бойте!“

Ситуацията е твърде неестествена, за да опишем тази реплика като просто уверение от страна на Исус, че това е Той, а не дух. В контекста на всички други случаи, в които Той използва "Аз съм!" в съдбовни ситуации, в които иска да подскаже и разкрие нещо за Себе Си и предвид ситуацията — Той ходи по водата — самият израз вероятно крие и вторично значение.

Йоан 8.24, 8.28, 8.58 в контекст


Контекстът е разгорещената размяна на реплики с фарисеите в самия Храм в Ерусалим. В Йоан 8 Исус използва този "израз" като таран. Той най-откровено предупреждава слушателите си, че вечната им съдба зависи от отношението им към Него самия. Заявява открито, че споделя една природа с Отца, а опонентите му споделят природата на дявола. В ТОЗИ изключително напрегнат и съдбовен контекст Исус използва на три пъти израза „Аз съм“:

8.24 букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си.'

8.28 букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58 букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

При българските преводи се наблюдава положително развитие. В по-старите ни преводи и редакциите, които ги следват (BG1871, BG1940, РИ ББД, БЛБ, СИ), неловката граматична ситуация е решена с добавянето на пояснителни допълнения – „ако не повярвате, че съм това, което казвам“ (BG1940) или чрез инверсия „ако не повярвате, че съм Аз“ (BG1871, СИ). Но в какъв смисъл трябва да повярват, че е Той? Кой е Той?

В това отношение НП и особено SPB се придържат и доближават максимално до оригинала. НП също ползва инверсия (непоследователно, вж. 8:58), но наваксва чрез бележки под линия, в които се уточнява, че изразът съдържа твърдение за божественост.

SPB избира най-елегантното и вярно с (намеренията на) оригинала решение:

8.24 „Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.“[3]

8.28 „Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си…“

8.58 „Исус им отговори: „Уверявам ви, преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“

По-дословният превод тук е не само по-безопасният, но и по-сугестивният. Преводачът винаги е редно да се запитва какво отнема, когато добавя и избира да експлицитира. Исус Христос, живото Слово на Бога, е избрал един конкретен начин да се изрази в няколко съдбовни ситуации, за да се разкрие на слушателите по един уникален начин, който да им напомни нещо, с което всички те са били запознати от страниците на Закона.

Кой се изразява за себе си с думите „АЗ СЪМ“?

С употребата на този израз в Йоан 8 Исус недвусмислено заявява своята божественост. Неслучайно на третия път фарисеите грабват камъни, за да Го убият. Те разбират какво им казва. Все пак Исус не казва: „…преди Авраам да бъде, аз БЯХ“[4], а казва именно „…преди Авраам да бъде, АЗ СЪМ“, с което ясно разкрива своето вечно естество.

Йоан 13.19 в контекст


Контекстът е Господната вечеря. В ст.19 Исус предрича, че един от дванадесетте ще Го предаде. Той твърди, че когато се сбъдне това негово пророчество, учениците ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Той не казва, че ще разберат кой е Той, а че ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Но защо ще повярват именно чрез пророчество?

„Представете делото си, казва Господ, приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар. Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане. Обяснете ни миналото, за да вникнем в него и да узнаем какво следва или пък ни предскажете бъдещето. Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че сте богове… Но ето, вие сте нищо и това, което вършите е нищо. Гнусен е този, който ви избира.“ (Исая 41:21-24)[5]

Бог може да бъде и много хаплив, когато се присмива на другите „богове“. Но от всички възможни козове, Той избира способността си да предвижда, т.е. да познава бъдещето. Бог избира именно това свое качество, за да докаже своята божественост, да унижи чуждите „богове“ и да предупреди най-тържествено идолопоклонниците, като ги призове да дойдат на себе си и да не избират това, което е „нищо“.

В стих 18 Исус цитира Псалм 41.9, обявява го за пророчески и добавя, че когато се сбъдне изреченото от самия него пророчество за предателството на Юда, учениците ще повярват, че Той е „АЗ СЪМ“. Тайната на Христовата самоличност се разкрива а) чрез вече дадените от יהוה пророчества и б) чрез пророчествата, които самият Исус изрича.

Ето как Той обявява себе си за равен на יהוה‎:
АЗ СЪМ този, който Съм“ (Изх. 3:14);

„Кой замисли и извърши това като повика още в началото бъдещите родове? Аз, Господ, първият и с последният, АЗ СЪМ!“ (Исая 41:4); 

„Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен и да разберете, че АЗ СЪМ, че преди Мен не е имало Бог и подир Мен няма да има“ (Исая 43:10)

Тук отново българските преводи издават, че посочената връзка не е била направена и прибягват до допълнения за безпредикатния израз или до смислово незадоволителната инверсия.

[букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.']

НП: „…да повярвате, че Аз съм Предсказаният
BG1871, СИ, VBG: „…да повярвате, че съм Аз.“
BG1940, БЛБ: „…да повярвате, че съм Аз това, което рекох.“
РИ ББД: „…да повярвате, че съм Аз Този, за Когото ви говорих.“

Единствено SPB разпознава този израз и го предава последователно по един и същи начин:

SPB: „…да повярвате, че АЗ СЪМ.“

Заключение


Новият Завет на места е отчасти непроницаем без Стария Завет. Не е достатъчно преводачите на Новия Завет да са добри езикови специалисти, защото на места човешкият език се огъва под товара на откровението. Динамичният, ясният и понякога описателният превод е задължителен, за да изпълнят преводачите своята задача. Но има случаи, в които трябва да „изуем обущата си, защото стоим на света земя“ и да се придържаме максимално към оригинала, който провокира едновременно богословието ни и езиковия ни усет. Има случаи, в които едновременно познанието ни на Стария Завет И езиковият ни усет ни карат да УСЕЩАМЕ, че нямаме право да добавяме и отнемаме, защото именно в сбития изказ се съдържа откровение с огромна плътност и значимост. 

За слушателите на Исус през 1 век непрекъснатото повтаряне на „АЗ СЪМ“ е прозрачна (и потресаваща) препратка към Стария Завет. Начинът, по който Исус заявява своята божественост съответства съвършено на начина, по който го прави יהוה. Загадъчното име на Бога, което изключително трудно се поддава на анализ и превод, едновременно обозначава и скрива същността на своя носител. Защото „АЗ СЪМ този, който СЪМ“ казва толкова, колкото и скрива.

Бог се разкрива загадъчно, но и достатъчно, „... за да повярвате“.


[1] В преводаческата практика, в текстовете от древността са трудни за осмисляне и предаване т.нар. „хапакс“ или ἅπαξ λεγόμενον — изрази, които се срещат еднократно в дадено произведение или автор, често пъти неологизми. Такива има в книга Йов, при апостол Павел и другаде.
[2] Освен когато е отговор на уточнителен въпрос за разграничаване на някого от друг — „Ти ли си? Аз съм!“.
[3] С главни букви в изданието и със следната бележка под линия: „АЗ СЪМ“ — Името на Бога в Изх. 3:14, Ис.41:4, 43:10. Може също да означава „Аз съм този (Месията)“. Споменава се още в 8:28“.
Препратките към Стария Завет са достатъчно красноречиви и без останалото.
[4] Срв. Йоан Златоуст, Хомилия 55 върху Йоан 8:58-59
[5] BG1940 с малка редакция.