На първия
църковен събор в Ерусалим апостол Яков цитира пророк Амос и го цитира по
своеобразен начин. Това пророчество, извадено от своя непосредствен, но и по-широк контекст сред останалите пророчески писания[1],
е бил повод за много разногласия. Мнозина смятат, че за апостол Яков това
пророчество не описва изпълнението на Божиите обещания спрямо Давид[2],
а изграждането на мултиетническата църква, като духовен дом на Бога[3].
Например, според Мартин Мак Геон: „…книгата Деяния на апостолите 15:14-18 ни дава
авторитетното, апостолско тълкуване на пророчеството на Амос. Оказва се, че то
няма нищо общо с възстановяването на националния Израил, а говори за
присъединяването на езичниците към Новозаветната Църква“.
Нека разгледаме отблизо
казаното от пророк Амос и от апостол Яков.
Амос 9:11-12
В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния и
ще заградя проломите ѝ; ще въздигна развалините ѝ и ще я съградя пак както в
древните дни, за да завладеят останалите от Едом и всичките народи, които се
наричаха с името Ми, казва Господ, който прави това.
Деяния на апостолите 15:15-17
С това са съгласни и пророческите думи, както е
писано: „След това ще се върна и пак ще
въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я
изправя – за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи,
които се наричат с името Ми, казва Господ, който прави да е известно това от
века“.
Първо, Яков не
цитира староеврейския текст, а неговия гръцки превод LXX, при това не буквално. Например, въвеждащите думи на пророчеството в
цитата на Яков – „След това ще се върна…“ – не присъстват нито на еврейски,
нито на гръцки. Освен това, Яков не твърди, че цитира (само) Амос. Затова въвежда
цитата с думите: „С това са съгласни и думите на пророците“[4]
– множествено число. Яков уточнява от самото начало, че не препраща единствено
към Амос, а предава на основата на текста в Амос синтезирано послание от
няколко пророчества[5].
Прочее, първият и
може би основен въпрос е защо Яков говори за всичките народи, а не за Едом,
тоест защо не следва текста от Амос, който цитира. Вторичен, а може би и
основен, е въпросът защо и преводачите на LXX са постъпили така много
преди апостол Яков и защо той смята превода им за правилен до степен да го
цитира в един от най-съдбовните моменти на младата църква? Ако трябва да
синтезираме въпроса – каква е връзката между народите и Едом?
Повече от
вероятно е самият Амос да е познавал и да е свързвал препратките към Едом в
останалите пророци. Едом, тоест Исав, не е случайна фигура в Стария Завет и той
добива в пророците знаковост и събирателност. Например цялото пророчество на
Авдий е посветено на Едом, което го прави не особено популярно за християните,
но то описва есхатологичната развръзка на спора Яков-Исав/Израел-Едом и това
очевидно е било много важно за Амос (и за Яков). В Авдий ст.17 наказанието над
етническия Едом добива универсалност и бива отнесено също към всичките народи,
а в края на пророчеството тази универсалност е пълна и окончателна (ст.21).
Едом въплъщава народите и отношението на יהוה към Едом е и неговото
отношение към всичките народи, над които Той разпростира в крайна сметка
царството си (ст. 21). Едом е преобраз на народите и в този преобраз има
събирателност, която не е непозната и на други пророци[6].
Прочее,
преводачите на LXX следват някаква интертекстуална логика, която не е чужда на самите пророци, и апостол Яков следва същата традиция.
Второ, защо в
Амос се говори по-скоро за наказание, а в LXX и в Деяния 15 – по-скоро
за благословение? Трябва да отбележим, че самото пророчество на Амос съдържа не
само закана за наказание над Едом, но и обещание за благословение. Според ст.12
Израел ще завладее не само Едом, но и много народи, „които се наричат с Божието
име“, а според Йоил 2:32 Божието име носи спасение и благословение. За Амос е познавал изреченото
от Йоил и пророкува за Израел, който наследява благословение, което се разпростира и
върху езичниците, които призовават Божието име[7].
Освен това,
преводът на LXX на Амос 9:12 и Захария 8:22 е лексикално изключително сходен, което издава,
че преводачите са смятали тези текстове за свързани. Апостол Яков смята същото (защото цитира Амос 9:12 в неговия превод на гръцки - LXX).
Всичко това
издава тънката червена линия на есхатологията в Стария Завет, която третира
възмездието над народите и тяхното последващо благословение редом със самия
Израел. Апостол Яков е наследник и верен продължител на тази есхатологична
линия и на интертекстуалността, която откриваме в самите пророци[8].
Трето, Яков очевидно
цитира съвсем правилно Духа, който е говорил през Амос и през други пророци.
Той синтезира изключително умело в цитата си от Амос посланието на целия Стар
Завет като мъдро подбира превода и текста си, въвежда го с уточнението, че
цитира много пророци едновременно, и го цитира креативно, но вярно на
Старозаветната есхатологична линия.
Нещо повече, Яков
не твърди, че всичко това се е изпълнило с присъединяването на езичниците към
Църквата чрез кръщение в името на Йешуа от Назарет. Той дори не използва думата
„изпълнение“, а „съгласие“[9],
с което той въвежда изключително фино разграничение между окончателното
изпълнение на пророчествата, към които препраща, и наблюдаваното от първата
Църква обръщане на езичниците към Бога на Израел чрез Месията Йешуа.
И това не е
всичко, Яков прави още нещо неподправено пророческо и апостолско. Като начало
на „цитата“ си, той поставя думите: „След това ще се върна…“ – в Новия Завет обаче
има само едно завръщане, това на Исус Христос. Тези думи ги няма нито в
оригиналния староеврейски текст на Амос 9:12, нито в неговия превод на гръцки LXX. Тези думи са на апостол Яков и с тях той указва изрично,
че окончателното *изпълнение* на този текст от Амос и на свързаните с него
текстове от пророците ще се случи при завръщането на Исус, а това, което
наблюдават в момента е само *в съгласие* с тези старозаветни текстове, един вид
пръв плод, обещание за нещо още по-голямо
при обръщането на самия Израел. Както детайлно обяснява Павел
впоследствие в посланието до Римляните 9-11, апостолите са били убедени, че
живеят във времената на езичниците (пейоративен старозаветен израз) и че
окончателното благословение на всичките народи ще дойде едва *след* благословеното
завръщане при Бога на самия еврейски народ.
За апостол Яков и
останалите апостоли покаянието на огромни маси езичници не предефинира
обещанията на Авраам и завета с Давид (2 Царе 7:10-16), а единствено потвърждава
и е в съгласие с пророчествата, които обещават действително завръщане на
царската власт в Израел по Давидовата царска линия и благословението на
всичките народи, които признаят тази власт под скиптъра на Месия[10].
[1] Т.нар. „интертекстуалност“.
[2] Срв. 2 Царе 7:10-12 и Амос 9:11,12 –
пророчеството на Амос е непряка, но очевидна препратка към обещанието на יהוה да
съгради непоклатим дом на цар Давид. Къде е този дом? Той е една порутена и
повалена колиба (סוכה – [sukkah]), контрастът
между обещанието, което пророците не са забравили, и текущото състояние на
династията е поразително. Вж. сърцераздирателното описание в 4 Царе 25:1-26.
[3] Напр. 1 Петрово 2:5.
[5] Това прави и Матей, когато казва,
че цитира Еремия, но цитира в действителност пророк Захария 11:4-9 (Вж. Мат.
27:6-10).
[6] Виж Езекиил 36:5, Йоил 3:19.
[7] Виж също Захария 8:22.
[8] Йона цитира псалмите, Михей цитира
Исая, Данаил цитира Еремия и т.н.