събота, 24 ноември 2018 г.

Амос 9:11-12 и Деяния на апостолите 15:15-17


На първия църковен събор в Ерусалим апостол Яков цитира пророк Амос и го цитира по своеобразен начин. Това пророчество, извадено от своя непосредствен, но и по-широк контекст сред останалите пророчески писания[1], е бил повод за много разногласия. Мнозина смятат, че за апостол Яков това пророчество не описва изпълнението на Божиите обещания спрямо Давид[2], а изграждането на мултиетническата църква, като духовен дом на Бога[3]. Например, според Мартин Мак Геон: „…книгата Деяния на апостолите 15:14-18 ни дава авторитетното, апостолско тълкуване на пророчеството на Амос. Оказва се, че то няма нищо общо с възстановяването на националния Израил, а говори за присъединяването на езичниците към Новозаветната Църква“.
Нека разгледаме отблизо казаното от пророк Амос и от апостол Яков.

Амос 9:11-12
В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния и ще заградя проломите ѝ; ще въздигна развалините ѝ и ще я съградя пак както в древните дни, за да завладеят останалите от Едом и всичките народи, които се наричаха с името Ми, казва Господ, който прави това.

Деяния на апостолите 15:15-17
С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:  „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя – за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми, казва Господ, който прави да е известно това от века“.

Първо, Яков не цитира староеврейския текст, а неговия гръцки превод LXX, при това не буквално. Например, въвеждащите думи на пророчеството в цитата на Яков – „След това ще се върна…“ – не присъстват нито на еврейски, нито на гръцки. Освен това, Яков не твърди, че цитира (само) Амос. Затова въвежда цитата с думите: „С това са съгласни и думите на пророците“[4] – множествено число. Яков уточнява от самото начало, че не препраща единствено към Амос, а предава на основата на текста в Амос синтезирано послание от няколко пророчества[5].

Прочее, първият и може би основен въпрос е защо Яков говори за всичките народи, а не за Едом, тоест защо не следва текста от Амос, който цитира. Вторичен, а може би и основен, е въпросът защо и преводачите на LXX са постъпили така много преди апостол Яков и защо той смята превода им за правилен до степен да го цитира в един от най-съдбовните моменти на младата църква? Ако трябва да синтезираме въпроса – каква е връзката между народите и Едом?

Повече от вероятно е самият Амос да е познавал и да е свързвал препратките към Едом в останалите пророци. Едом, тоест Исав, не е случайна фигура в Стария Завет и той добива в пророците знаковост и събирателност. Например цялото пророчество на Авдий е посветено на Едом, което го прави не особено популярно за християните, но то описва есхатологичната развръзка на спора Яков-Исав/Израел-Едом и това очевидно е било много важно за Амос (и за Яков). В Авдий ст.17 наказанието над етническия Едом добива универсалност и бива отнесено също към всичките народи, а в края на пророчеството тази универсалност е пълна и окончателна (ст.21). Едом въплъщава народите и отношението на יהוה към Едом е и неговото отношение към всичките народи, над които Той разпростира в крайна сметка царството си (ст. 21). Едом е преобраз на народите и в този преобраз има събирателност, която не е непозната и на други пророци[6].

Прочее, преводачите на LXX следват някаква интертекстуална логика, която не е чужда на самите пророци, и апостол Яков следва същата традиция.

Второ, защо в Амос се говори по-скоро за наказание, а в LXX и в Деяния 15 – по-скоро за благословение? Трябва да отбележим, че самото пророчество на Амос съдържа не само закана за наказание над Едом, но и обещание за благословение. Според ст.12 Израел ще завладее не само Едом, но и много народи, „които се наричат с Божието име“, а според Йоил 2:32 Божието име носи спасение и благословение. За Амос е познавал изреченото от Йоил и пророкува за Израел, който наследява благословение, което се разпростира и върху езичниците, които призовават Божието име[7].

Освен това, преводът на LXX на Амос 9:12 и Захария 8:22 е лексикално изключително сходен, което издава, че преводачите са смятали тези текстове за свързани. Апостол Яков смята същото (защото цитира Амос 9:12 в неговия превод на гръцки - LXX).

Всичко това издава тънката червена линия на есхатологията в Стария Завет, която третира възмездието над народите и тяхното последващо благословение редом със самия Израел. Апостол Яков е наследник и верен продължител на тази есхатологична линия и на интертекстуалността, която откриваме в самите пророци[8].

Трето, Яков очевидно цитира съвсем правилно Духа, който е говорил през Амос и през други пророци. Той синтезира изключително умело в цитата си от Амос посланието на целия Стар Завет като мъдро подбира превода и текста си, въвежда го с уточнението, че цитира много пророци едновременно, и го цитира креативно, но вярно на Старозаветната есхатологична линия.

Нещо повече, Яков не твърди, че всичко това се е изпълнило с присъединяването на езичниците към Църквата чрез кръщение в името на Йешуа от Назарет. Той дори не използва думата „изпълнение“, а „съгласие“[9], с което той въвежда изключително фино разграничение между окончателното изпълнение на пророчествата, към които препраща, и наблюдаваното от първата Църква обръщане на езичниците към Бога на Израел чрез Месията Йешуа.

И това не е всичко, Яков прави още нещо неподправено пророческо и апостолско. Като начало на „цитата“ си, той поставя думите: „След това ще се върна…“ – в Новия Завет обаче има само едно завръщане, това на Исус Христос. Тези думи ги няма нито в оригиналния староеврейски текст на Амос 9:12, нито в неговия превод на гръцки LXX. Тези думи са на апостол Яков и с тях той указва изрично, че окончателното *изпълнение* на този текст от Амос и на свързаните с него текстове от пророците ще се случи при завръщането на Исус, а това, което наблюдават в момента е само *в съгласие* с тези старозаветни текстове, един вид пръв плод, обещание за нещо още по-голямо  при обръщането на самия Израел. Както детайлно обяснява Павел впоследствие в посланието до Римляните 9-11, апостолите са били убедени, че живеят във времената на езичниците (пейоративен старозаветен израз) и че окончателното благословение на всичките народи ще дойде едва *след* благословеното завръщане при Бога на самия еврейски народ.

За апостол Яков и останалите апостоли покаянието на огромни маси езичници не предефинира обещанията на Авраам и завета с Давид (2 Царе 7:10-16), а единствено потвърждава и е в съгласие с пророчествата, които обещават действително завръщане на царската власт в Израел по Давидовата царска линия и благословението на всичките народи, които признаят тази власт под скиптъра на Месия[10].


[1] Т.нар. „интертекстуалност“.
[2] Срв. 2 Царе 7:10-12 и Амос 9:11,12 – пророчеството на Амос е непряка, но очевидна препратка към обещанието на יהוה да съгради непоклатим дом на цар Давид. Къде е този дом? Той е една порутена и повалена колиба (סוכה – [sukkah]), контрастът между обещанието, което пророците не са забравили, и текущото състояние на династията е поразително. Вж. сърцераздирателното описание в 4 Царе 25:1-26.
[3] Напр. 1 Петрово 2:5.
[4] λόγοι τῶν προφητῶν – думите на пророците (гр., мн.ч., родителен падеж).
[5] Това прави и Матей, когато казва, че цитира Еремия, но цитира в действителност пророк Захария 11:4-9 (Вж. Мат. 27:6-10).
[6] Виж Езекиил 36:5, Йоил 3:19.
[7] Виж също Захария 8:22.
[8] Йона цитира псалмите, Михей цитира Исая, Данаил цитира Еремия и т.н.
[9] Гр. συμφωνέω [symphoneo].
[10] Вж. Исая 49:14-26; Исая 60; Михей 7:8-20; Еремия 31:10,11; 33:24-26; Езекиил 37:16-28; 39:21-29; Захария 14; Захария 8:22,23 и др.