ἐγώ εἰμί

Преводите на Библията винаги са дело на екипи от преводачи, чието разделение по линия на езиковата им специализация (עברית מקראית / κοινὴ) е разбираемо и желано, също колкото и разнородните им богословски убеждения, които осигуряват множественост на гледните точки и предпазва донякъде от пристрастност и партизанщина в превода на трудни пасажи.

Съществуват обаче пасажи и изрази, които не са трудни и се повтарят многократно[1]. Такъв е изразът „Аз съм“ (ἐγώ εἰμί) в евангелието от Йоан. Той е толкова прост на народен гръцки, колкото и на български. Ἐγώ εἰμί. Аз съм.

Ще разгледаме пасажите, в които Исус го употребява безпредикатно и техните преводи на български.

Йоан 4.26

λέγει αὐτῇ ὁ Ἰησοῦς Ἐγώ εἰμι ὁ λαλῶν σοι

букв. '…рече ѝ Исус АЗ СЪМ, който говоря с теб.'

Йоан 6.20

ὁ δὲ λέγει αὐτοῖς Ἐγώ εἰμι μὴ φοβεῖσθε

букв. '…рече им Исус АЗ СЪМ, не се бойте.'

Йоан 8.24, 8.28, 8.58

8.24:  εἶπον οὖν ὑμῖν ὅτι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν ἐὰν γὰρ μὴ πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν

букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си...'

8.28:  εἶπεν οὖν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ὅταν ὑψώσητε τὸν υἱὸν τοῦ ἀνθρώπου τότε γνώσεσθε ὅτι ἐγώ εἰμι καὶ ἀπ᾽ ἐμαυτοῦ ποιῶ οὐδέν ἀλλὰ καθὼς ἐδίδαξέν με ὁ πατὴρ μου, ταῦτα λαλῶ

букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58:  εἶπεν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν πρὶν Ἀβραὰμ γενέσθαι ἐγὼ εἰμί

букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

Йоан 13.19

ἀπ᾽ ἄρτι λέγω ὑμῖν πρὸ τοῦ γενέσθαι ἵνα ὅταν γένηται πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι

букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.'

Няма да разглеждаме копулативната употреба в Йоан 15.1, нито отговора на просяка в Йоан 9.8, тъй като и в двата случая употребата е обичайната и съответства на тази в българския език.

Безпредикатната употреба е неестествена. „Аз съм“ предполага допълнение и разяснение[2]. Кой си ти? Какво си ти? В какъв смисъл е казано това: „…за да повярвате, че Аз съм“? Не може да се завършва така изречение. Няколко пъти. Дали Христос е имал нещо предвид и какво? Именно тези въпроси предизвикват добавянето на допълнение в много български преводи.

Йоан 4.26 в контекст

„Казва Му жената: „Знам, че ще дойде Месия (който се нарича Христос). Той, когато дойде, ще ни яви всичко“. Казва ѝ Исус: „Аз, Който разговарям с тебе, съм [Месия].“ (BG1940)

[букв. '…рече ѝ Исус Аз съм, който говоря с теб.']

Преводаческата дилема в такива случаи е дали да се добави нещо, което е очевидно, за да се подпомогне разбирането и да се избегне неловката граматическа ситуация. Очевидно e, че Исус наистина заявява, че Той е Месията, за когото говори самарянката. Но е очевидно също, че Той не го изрича точно така. Христос внася имплицитност в отговора си, недоизказаност. Какво ни казва с недоизказаното?

Йоан 6:20 в контекст

„И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията и уплашиха се. Но той им каза: Аз съм, не се бойте!“

Ситуацията е твърде неестествена, за да опишем тази реплика като просто уверение от страна на Исус, че това е Той, а не дух. В контекста на всички други случаи, в които Той използва "Аз съм!" в съдбовни ситуации, в които иска да подскаже и разкрие нещо за Себе Си и предвид ситуацията — Той ходи по водата — самият израз вероятно крие и вторично значение.

Йоан 8.24, 8.28, 8.58 в контекст

Контекстът е разгорещената размяна на реплики с фарисеите в самия Храм в Ерусалим. В Йоан 8 Исус използва този "израз" като таран. Той най-откровено предупреждава слушателите си, че вечната им съдба зависи от отношението им към Него самия. Заявява открито, че споделя една природа с Отца, а опонентите му споделят природата на дявола. В ТОЗИ изключително напрегнат и съдбовен контекст Исус използва на три пъти израза „Аз съм“:

8.24 букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си.'

8.28 букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58 букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

При българските преводи се наблюдава положително развитие. В по-старите ни преводи и редакциите, които ги следват (BG1871, BG1940, РИ ББД, БЛБ, СИ), неловката граматична ситуация е решена с добавянето на пояснителни допълнения – „ако не повярвате, че съм това, което казвам“ (BG1940) или чрез инверсия „ако не повярвате, че съм Аз“ (BG1871, СИ). Но в какъв смисъл трябва да повярват, че е Той? Кой е Той?

В това отношение НП и особено SPB се придържат и доближават максимално до оригинала. НП също ползва инверсия (непоследователно, вж. 8:58), но наваксва чрез бележки под линия, в които се уточнява, че изразът съдържа твърдение за божественост.

SPB избира най-елегантното и вярно с (намеренията на) оригинала решение:

8.24 „Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.“[3]

8.28 „Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си…“

8.58 „Исус им отговори: „Уверявам ви, преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“

По-дословният превод тук е не само по-безопасният, но и по-сугестивният. Преводачът винаги е редно да се запитва какво отнема, когато добавя и избира да експлицитира. Исус Христос, живото Слово на Бога, е избрал един конкретен начин да се изрази в няколко съдбовни ситуации, за да се разкрие на слушателите по един уникален начин, който да им напомни нещо, с което всички те са били запознати от страниците на Закона.

Кой се изразява за себе си с думите „АЗ СЪМ“?

С употребата на този израз в Йоан 8 Исус недвусмислено заявява своята божественост. Неслучайно на третия път фарисеите грабват камъни, за да Го убият. Те разбират какво им казва. Все пак Исус не казва: „…преди Авраам да бъде, аз БЯХ“[4], а казва именно „…преди Авраам да бъде, АЗ СЪМ“, с което ясно разкрива своето вечно естество.

Йоан 13.19 в контекст

Контекстът е Господната вечеря. В ст.19 Исус предрича, че един от дванадесетте ще Го предаде. Той твърди, че когато се сбъдне това негово пророчество, учениците ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Той не казва, че ще разберат кой е Той, а че ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Но защо ще повярват именно чрез пророчество?

„Представете делото си, казва Господ, приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар. Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане. Обяснете ни миналото, за да вникнем в него и да узнаем какво следва или пък ни предскажете бъдещето. Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че сте богове… Но ето, вие сте нищо и това, което вършите е нищо. Гнусен е този, който ви избира.“ (Исая 41:21-24)[5]

Бог може да бъде и много хаплив, когато се присмива на другите „богове“. Но от всички възможни козове, Той избира способността си да предвижда, т.е. да познава бъдещето. Бог избира именно това свое качество, за да докаже своята божественост, да унижи чуждите „богове“ и да предупреди най-тържествено идолопоклонниците, като ги призове да дойдат на себе си и да не избират това, което е „нищо“.

В стих 18 Исус цитира Псалм 41.9, обявява го за пророчески и добавя, че когато се сбъдне изреченото от самия него пророчество за предателството на Юда, учениците ще повярват, че Той е „АЗ СЪМ“. Тайната на Христовата самоличност се разкрива а) чрез вече дадените от יהוה пророчества и б) чрез пророчествата, които самият Исус изрича.

Ето как Той обявява себе си за равен на יהוה‎:

„АЗ СЪМ този, който Съм“ (Изх. 3:14);

„Кой замисли и извърши това като повика още в началото бъдещите родове? Аз, Господ, първият и с последният, АЗ СЪМ!“ (Исая 41:4); 

„Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен и да разберете, че АЗ СЪМ, че преди Мен не е имало Бог и подир Мен няма да има“ (Исая 43:10)

Тук отново българските преводи издават, че посочената връзка не е била направена и прибягват до допълнения за безпредикатния израз или до смислово незадоволителната инверсия.

[букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.']

НП: „…да повярвате, че Аз съм Предсказаният“

BG1871, СИ, VBG: „…да повярвате, че съм Аз.“

BG1940, БЛБ: „…да повярвате, че съм Аз това, което рекох.“

РИ ББД: „…да повярвате, че съм Аз Този, за Когото ви говорих.“

Единствено SPB разпознава този израз и го предава последователно по един и същи начин:

SPB: „…да повярвате, че АЗ СЪМ.“

Заключение

Новият Завет на места е отчасти непроницаем без Стария Завет. Не е достатъчно преводачите на Новия Завет да са добри езикови специалисти, защото на места човешкият език се огъва под товара на откровението. Динамичният, ясният и понякога описателният превод е задължителен, за да изпълнят преводачите своята задача. Но има случаи, в които трябва да „изуем обущата си, защото стоим на света земя“ и да се придържаме максимално към оригинала, който провокира едновременно богословието ни и езиковия ни усет. Има случаи, в които едновременно познанието ни на Стария Завет И езиковият ни усет ни карат да УСЕЩАМЕ, че нямаме право да добавяме и отнемаме, защото именно в сбития изказ се съдържа откровение с огромна плътност и значимост. 

За слушателите на Исус през 1 век непрекъснатото повтаряне на „АЗ СЪМ“ е прозрачна (и потресаваща) препратка към Стария Завет. Начинът, по който Исус заявява своята божественост съответства съвършено на начина, по който го прави יהוה‎. Загадъчното име на Бога, което изключително трудно се поддава на анализ и превод, едновременно обозначава и скрива същността на своя носител. Защото „АЗ СЪМ този, който СЪМ“ казва толкова, колкото и скрива.

Бог се разкрива загадъчно, но и достатъчно, „... за да повярвате“.

---

[1] В преводаческата практика, в текстовете от древността са трудни за осмисляне и предаване т.нар. „хапакс“ или ἅπαξ λεγόμενον — изрази, които се срещат еднократно в дадено произведение или автор, често пъти неологизми. Такива има в книга Йов, при апостол Павел и другаде.

[2] Освен когато е отговор на уточнителен въпрос за разграничаване на някого от друг — „Ти ли си? Аз съм!“.

[3] С главни букви в изданието и със следната бележка под линия: „АЗ СЪМ“ — Името на Бога в Изх. 3:14, Ис.41:4, 43:10. Може също да означава „Аз съм този (Месията)“. Споменава се още в 8:28“.
Препратките към Стария Завет са достатъчно красноречиви и без останалото.

[4] Срв. Йоан Златоуст, Хомилия 55 върху Йоан 8:58-59

[5] BG1940 с малка редакция.

Псалм 40:6 – Масоретският текст ИЛИ/И Септуагинта?

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение, отворил си ушите ми; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, драго ми е, Боже мой, да изпълня Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“.

Псалм 40:6-8

Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си ми тяло; всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, да изпълня Твоята воля, о Боже!“.

Евреи 10:5-7

Очевидно е разминаването между цитата от Псалм 40:6 в Посланието до евреите и масоретския текст (МТ), от който се правят и българските преводи на Стария Завет. Кратка справка с превода Септуагинта (LXX) дава повече яснота и потвърждава, че в Евреи се цитира именно преводът на Стария Завет, направен през 3 в. пр. Хр., а не МТ.

Това обаче не обяснява сериозното различие между МТ на староеврейски и превода на LXX на старогръцки в Псалм 40:6.

„…отворил си ушите ми…“ (МТ)          –             „…приготвил си ми тяло…“ (LXX)

Разночтението безпокои най-вече поради факта, че аргументацията в Евреи се крепи на очевидната презумпция на автора, че Псалм 40:6 е месианско пророчество, което се е изпълнило в пожертването на Христовото тяло (10:9,10), описано в превода на LXX като „приготвено“ за жертва. Евентуално различие в основния текст, на който се опира логиката в Евреи 10:5-7, би разклатило цялата аргументация. Очевидни са също така причините, поради които авторът на Посланието до евреите е избрал преводът на LXX, за да изгради аргументацията си – той съвпада с неговия месиански прочит на този текст.

Чисто богословската страна на установената разлика обаче, пряко засяга мисионерското усилие сред познаващите МТ евреи нехристияни. Различието бива неизменно изтъквано от техните антимисионерски организации за уронване на авторитета на Посланието до евреите в частност и на Новия Завет като цяло. Същото важи и за ислямския и всеки друг предубеден прочит на Новия Завет.

Възможностите се свеждат до две в общи линии:
 

а) Преводачите на LXX са ползвали различен първоизточник за Псалм 40 от установения днес в МТ,
б) Преводачите на LXX са ползвали същия първоизточник за Псалм 40 като установения днес в МТ, но са взели преводаческо решение, което според тях е отразявало точно смисъла на оригинала.

Първият вариант е спекулативен, тъй като е невъзможно да бъде потвърден без физическото представяне на хипотетичния и различен от МТ оригинал на староеврейски. Такъв засега не е намерен и хипотезата за съществуването му въз основа на конкретния превод на старогръцки си остава хипотеза.

Остава вариант б). Но какво е накарало преводачите на старогръцки през 3 в. пр. Хр. да преведат „отворил си ушите ми“ с „приготвил си ми тяло“? При това LXX не е дело на ентусиасти или на сектанти – преводът е поръчан, изпълнен, проверен и одобрен най-официално от религиозните юдейски власти по онова време. Защо този превод на Псалм 40:6 е бил одобрен?

Човек е толкова силно впечатлен и смутен от привидното противоречие – преводът е толкова различен от оригинала, че не вижда решението, което просто е „скрито на най-видно място“.

„В жертва и приноси Ти нямаш благоволение, отворил си ушите ми; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, драго ми е, Боже мой, да изпълня Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“.

При обичайния прочит вниманието е естествено привлечено от „проблемния пасаж“. Нека обаче го разгледаме отново и отблизо заедно с останалите ключови моменти в това пророчество.

1. Отварям ухо е идоматичен израз на староеврейски и означава правя послушен (Исая 50:5). Има и вариации – „…приклонете ушите си…“ (Псалм 78:1) в смисъл на послушайте и др. Такъв е и смисълът на увещанието на Исус: „…който има уши да слуша, нека слуша…“. Тоест субектът в Псалм 40:6 казва в действителност Бог ме направи послушен.

2. Някой заявява, че Бог не иска всеизгаряне и принос за грях. Непосредствено след това, казва какво той мисли за това.

Дотук имаме следните елементи:

- Някой твърди, че Бог не благоволява в жертва и приноси, във всеизгаряне и принос за грях,
- Бог е направил този някой послушен,
- Предстои да чуем лично този някой какво мисли.

3. Тогава рекох. Дотук бяха предавани думите на Бога, който не иска жертви (за грях), сега вече чуваме каква е реакцията на този, когото Бог е направил послушен.

4. Той отговаря на Бога: „…дойдох …да изпълня волята Ти“, като казва, че свитъкът на книгата съдържа информация за него, т.е. че идването му е било предречено.

5. Казва също: „…Законът ти е дълбоко в сърцето ми“. Но как може Законът да е дълбоко в сърцето му, когато по Закона се изискват множество жертви, а току-що е казал, че Бог не иска жертви? И как може въобще да изпълни волята на Бога, когато тя е заявена ясно в Закона (поради, което субектът го пази в сърцето си) и едновременно с това противоречи на него? Каква въобще е волята на Бога в случая?

Следователно, ако субектът пази дълбоко в сърцето си Закона (който изисква жертви за грях), а Бог не иска постановените в Закона жертви, но прави послушен някого, който ще изпълни волята Му, то остава само един извод – този някой е бил направен послушен и е дошъл съгласно пророчествата, за да се принесе лично Той в жертва.

Така отворил си ушите ми от масоретския текст се превръща в приготвил си ми тяло в LXX.

Това е класически пример на изключително динамичен и тълкувателен превод, който днес би привлякъл остра критика от привържениците на по-буквалния превод. Остава удивителният въпрос как преводачите на LXX са си позволили тази смелост и още по-важното – че те очевидно са вникнали в тайната на Христа и са отразили това в превода си!

Нека го кажем съвсем ясно – през 3 в. пр. Хр. екип от преводачи решават да предадат най-експлицитно това, което Псалм 40:6 очевидно само загатва. За новозаветните автори техният превод се превръща в любим първоизточник за цитати от Стария Завет. Авторът на Посланието до евреите не се свени да изгради аргументацията си пред самите евреи именно върху този превод, а не върху масоретския текст, и то именно върху Псалм 40:6, където преводът драстично контрастира с масоретския текст. Очевидно не се е притеснявал от евентуално възражение конкретно по този текст.

Нима може да има по-вдъхновен превод от това?

И друго – може ли днес Църквата да цитира за самата себе си Псалм 40:6? Нима тя не е Неговото Тяло? Готова ли е да изпълни и тя волята Му? Готова ли е за саможертва?