Амос 9:11-12 и Деяния на апостолите 15:15-17

На първия църковен събор в Ерусалим апостол Яков цитира пророк Амос и го цитира по своеобразен начин. Това пророчество, извадено от своя непосредствен, но и по-широк контекст сред останалите пророчески писания[1], е бил повод за много разногласия. Мнозина смятат, че за апостол Яков това пророчество не описва изпълнението на Божиите обещания спрямо Давид[2], а изграждането на мултиетническата църква, като духовен дом на Бога[3]. Например, според Мартин Мак Геон: „…книгата Деяния на апостолите 15:14-18 ни дава авторитетното, апостолско тълкуване на пророчеството на Амос. Оказва се, че то няма нищо общо с възстановяването на националния Израил, а говори за присъединяването на езичниците към Новозаветната Църква“.

Нека разгледаме отблизо казаното от пророк Амос и от апостол Яков.

Амос 9:11-12

В оня ден ще въздигна падналата Давидова скиния и ще заградя проломите ѝ; ще въздигна развалините ѝ и ще я съградя пак както в древните дни, за да завладеят останалите от Едом и всичките народи, които се наричаха с името Ми, казва Господ, който прави това.

Деяния на апостолите 15:15-17

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:  „След това ще се върна и пак ще въздигна падналата Давидова скиния, и пак ще издигна развалините ѝ, и ще я изправя – за да потърсят Господа останалите от човеците и всичките народи, които се наричат с името Ми, казва Господ, който прави да е известно това от века“.

Първо, Яков не цитира староеврейския текст, а неговия гръцки превод LXX, при това не буквално. Например, въвеждащите думи на пророчеството в цитата на Яков – „След това ще се върна…“ – не присъстват нито на еврейски, нито на гръцки. Освен това, Яков не твърди, че цитира (само) Амос. Затова въвежда цитата с думите: „С това са съгласни и думите на пророците“[4] – множествено число. Яков уточнява от самото начало, че не препраща единствено към Амос, а предава на основата на текста в Амос синтезирано послание от няколко пророчества[5].

Прочее, първият и може би основен въпрос е защо Яков говори за всичките народи, а не за Едом, тоест защо не следва текста от Амос, който цитира. Вторичен, а може би и основен, е въпросът защо и преводачите на LXX са постъпили така много преди апостол Яков и защо той смята превода им за правилен до степен да го цитира в един от най-съдбовните моменти на младата църква? Ако трябва да синтезираме въпроса – каква е връзката между народите и Едом?

Повече от вероятно е самият Амос да е познавал и да е свързвал препратките към Едом в останалите пророци. Едом, тоест Исав, не е случайна фигура в Стария Завет и той добива в пророците знаковост и събирателност. Например цялото пророчество на Авдий е посветено на Едом, което го прави не особено популярно за християните, но то описва есхатологичната развръзка на спора Яков-Исав/Израел-Едом и това очевидно е било много важно за Амос (и за Яков). В Авдий ст.17 наказанието над етническия Едом добива универсалност и бива отнесено също към всичките народи, а в края на пророчеството тази универсалност е пълна и окончателна (ст.21). Едом въплъщава народите и отношението на יהוה към Едом е и неговото отношение към всичките народи, над които Той разпростира в крайна сметка царството си (ст. 21). Едом е преобраз на народите и в този преобраз има събирателност, която не е непозната и на други пророци[6].

Прочее, преводачите на LXX следват някаква интертекстуална логика, която не е чужда на самите пророци, и апостол Яков следва същата традиция.

Второ, защо в Амос се говори по-скоро за наказание, а в LXX и в Деяния 15 – по-скоро за благословение? Трябва да отбележим, че самото пророчество на Амос съдържа не само закана за наказание над Едом, но и обещание за благословение. Според ст.12 Израел ще завладее не само Едом, но и много народи, „които се наричат с Божието име“, а според Йоил 2:32 Божието име носи спасение и благословение. За Амос е познавал изреченото от Йоил и пророкува за Израел, който наследява благословение, което се разпростира и върху езичниците, които призовават Божието име[7].

Освен това, преводът на LXX на Амос 9:12 и Захария 8:22 е лексикално изключително сходен, което издава, че преводачите са смятали тези текстове за свързани. Апостол Яков смята същото (защото цитира Амос 9:12 в неговия превод на гръцки - LXX).

Всичко това издава тънката червена линия на есхатологията в Стария Завет, която третира възмездието над народите и тяхното последващо благословение редом със самия Израел. Апостол Яков е наследник и верен продължител на тази есхатологична линия и на интертекстуалността, която откриваме в самите пророци[8].

Трето, Яков очевидно цитира съвсем правилно Духа, който е говорил през Амос и през други пророци. Той синтезира изключително умело в цитата си от Амос посланието на целия Стар Завет като мъдро подбира превода и текста си, въвежда го с уточнението, че цитира много пророци едновременно, и го цитира креативно, но вярно на Старозаветната есхатологична линия.

Нещо повече, Яков не твърди, че всичко това се е изпълнило с присъединяването на езичниците към Църквата чрез кръщение в името на Йешуа от Назарет. Той дори не използва думата „изпълнение“, а „съгласие“[9], с което той въвежда изключително фино разграничение между окончателното изпълнение на пророчествата, към които препраща, и наблюдаваното от първата Църква обръщане на езичниците към Бога на Израел чрез Месията Йешуа.

И това не е всичко, Яков прави още нещо неподправено пророческо и апостолско. Като начало на „цитата“ си, той поставя думите: „След това ще се върна…“ – в Новия Завет обаче има само едно завръщане, това на Исус Христос. Тези думи ги няма нито в оригиналния староеврейски текст на Амос 9:12, нито в неговия превод на гръцки LXX. Тези думи са на апостол Яков и с тях той указва изрично, че окончателното *изпълнение* на този текст от Амос и на свързаните с него текстове от пророците ще се случи при завръщането на Исус, а това, което наблюдават в момента е само *в съгласие* с тези старозаветни текстове, един вид пръв плод, обещание за нещо още по-голямо  при обръщането на самия Израел. Както детайлно обяснява Павел впоследствие в посланието до Римляните 9-11, апостолите са били убедени, че живеят във времената на езичниците (пейоративен старозаветен израз) и че окончателното благословение на всичките народи ще дойде едва *след* благословеното завръщане при Бога на самия еврейски народ.

За апостол Яков и останалите апостоли покаянието на огромни маси езичници не предефинира обещанията на Авраам и завета с Давид (2 Царе 7:10-16), а единствено потвърждава и е в съгласие с пророчествата, които обещават действително завръщане на царската власт в Израел по Давидовата царска линия и благословението на всичките народи, които признаят тази власт под скиптъра на Месия[10].

---

[1] Т.нар. „интертекстуалност“.

[2] Срв. 2 Царе 7:10-12 и Амос 9:11,12 – пророчеството на Амос е непряка, но очевидна препратка към обещанието на יהוה да съгради непоклатим дом на цар Давид. Къде е този дом? Той е една порутена и повалена колиба (סוכה – [sukkah]), контрастът между обещанието, което пророците не са забравили, и текущото състояние на династията е поразително. Вж. сърцераздирателното описание в 4 Царе 25:1-26.

[3] Напр. 1 Петрово 2:5.

[4] λόγοι τῶν προφητῶν – думите на пророците (гр., мн.ч., родителен падеж).

[5] Това прави и Матей, когато казва, че цитира Еремия, но цитира в действителност пророк Захария 11:4-9 (Вж. Мат. 27:6-10).

[6] Виж Езекиил 36:5, Йоил 3:19.

[7] Виж също Захария 8:22.

[8] Йона цитира псалмите, Михей цитира Исая, Данаил цитира Еремия и т.н.

[9] Гр. συμφωνέω [symphoneo].

[10] Вж. Исая 49:14-26; Исая 60; Михей 7:8-20; Еремия 31:10,11; 33:24-26; Езекиил 37:16-28; 39:21-29; Захария 14; Захария 8:22,23 и др.

ἐγώ εἰμί

Преводите на Библията винаги са дело на екипи от преводачи, чието разделение по линия на езиковата им специализация (עברית מקראית / κοινὴ) е разбираемо и желано, също колкото и разнородните им богословски убеждения, които осигуряват множественост на гледните точки и предпазва донякъде от пристрастност и партизанщина в превода на трудни пасажи.

Съществуват обаче пасажи и изрази, които не са трудни и се повтарят многократно[1]. Такъв е изразът „Аз съм“ (ἐγώ εἰμί) в евангелието от Йоан. Той е толкова прост на народен гръцки, колкото и на български. Ἐγώ εἰμί. Аз съм.

Ще разгледаме пасажите, в които Исус го употребява безпредикатно и техните преводи на български.

Йоан 4.26

λέγει αὐτῇ ὁ Ἰησοῦς Ἐγώ εἰμι ὁ λαλῶν σοι

букв. '…рече ѝ Исус АЗ СЪМ, който говоря с теб.'

Йоан 6.20

ὁ δὲ λέγει αὐτοῖς Ἐγώ εἰμι μὴ φοβεῖσθε

букв. '…рече им Исус АЗ СЪМ, не се бойте.'

Йоан 8.24, 8.28, 8.58

8.24:  εἶπον οὖν ὑμῖν ὅτι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν ἐὰν γὰρ μὴ πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν

букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си...'

8.28:  εἶπεν οὖν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ὅταν ὑψώσητε τὸν υἱὸν τοῦ ἀνθρώπου τότε γνώσεσθε ὅτι ἐγώ εἰμι καὶ ἀπ᾽ ἐμαυτοῦ ποιῶ οὐδέν ἀλλὰ καθὼς ἐδίδαξέν με ὁ πατὴρ μου, ταῦτα λαλῶ

букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58:  εἶπεν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν πρὶν Ἀβραὰμ γενέσθαι ἐγὼ εἰμί

букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

Йоан 13.19

ἀπ᾽ ἄρτι λέγω ὑμῖν πρὸ τοῦ γενέσθαι ἵνα ὅταν γένηται πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι

букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.'

Няма да разглеждаме копулативната употреба в Йоан 15.1, нито отговора на просяка в Йоан 9.8, тъй като и в двата случая употребата е обичайната и съответства на тази в българския език.

Безпредикатната употреба е неестествена. „Аз съм“ предполага допълнение и разяснение[2]. Кой си ти? Какво си ти? В какъв смисъл е казано това: „…за да повярвате, че Аз съм“? Не може да се завършва така изречение. Няколко пъти. Дали Христос е имал нещо предвид и какво? Именно тези въпроси предизвикват добавянето на допълнение в много български преводи.

Йоан 4.26 в контекст

„Казва Му жената: „Знам, че ще дойде Месия (който се нарича Христос). Той, когато дойде, ще ни яви всичко“. Казва ѝ Исус: „Аз, Който разговарям с тебе, съм [Месия].“ (BG1940)

[букв. '…рече ѝ Исус Аз съм, който говоря с теб.']

Преводаческата дилема в такива случаи е дали да се добави нещо, което е очевидно, за да се подпомогне разбирането и да се избегне неловката граматическа ситуация. Очевидно e, че Исус наистина заявява, че Той е Месията, за когото говори самарянката. Но е очевидно също, че Той не го изрича точно така. Христос внася имплицитност в отговора си, недоизказаност. Какво ни казва с недоизказаното?

Йоан 6:20 в контекст

„И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията и уплашиха се. Но той им каза: Аз съм, не се бойте!“

Ситуацията е твърде неестествена, за да опишем тази реплика като просто уверение от страна на Исус, че това е Той, а не дух. В контекста на всички други случаи, в които Той използва "Аз съм!" в съдбовни ситуации, в които иска да подскаже и разкрие нещо за Себе Си и предвид ситуацията — Той ходи по водата — самият израз вероятно крие и вторично значение.

Йоан 8.24, 8.28, 8.58 в контекст

Контекстът е разгорещената размяна на реплики с фарисеите в самия Храм в Ерусалим. В Йоан 8 Исус използва този "израз" като таран. Той най-откровено предупреждава слушателите си, че вечната им съдба зависи от отношението им към Него самия. Заявява открито, че споделя една природа с Отца, а опонентите му споделят природата на дявола. В ТОЗИ изключително напрегнат и съдбовен контекст Исус използва на три пъти израза „Аз съм“:

8.24 букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си.'

8.28 букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58 букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

При българските преводи се наблюдава положително развитие. В по-старите ни преводи и редакциите, които ги следват (BG1871, BG1940, РИ ББД, БЛБ, СИ), неловката граматична ситуация е решена с добавянето на пояснителни допълнения – „ако не повярвате, че съм това, което казвам“ (BG1940) или чрез инверсия „ако не повярвате, че съм Аз“ (BG1871, СИ). Но в какъв смисъл трябва да повярват, че е Той? Кой е Той?

В това отношение НП и особено SPB се придържат и доближават максимално до оригинала. НП също ползва инверсия (непоследователно, вж. 8:58), но наваксва чрез бележки под линия, в които се уточнява, че изразът съдържа твърдение за божественост.

SPB избира най-елегантното и вярно с (намеренията на) оригинала решение:

8.24 „Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.“[3]

8.28 „Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си…“

8.58 „Исус им отговори: „Уверявам ви, преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“

По-дословният превод тук е не само по-безопасният, но и по-сугестивният. Преводачът винаги е редно да се запитва какво отнема, когато добавя и избира да експлицитира. Исус Христос, живото Слово на Бога, е избрал един конкретен начин да се изрази в няколко съдбовни ситуации, за да се разкрие на слушателите по един уникален начин, който да им напомни нещо, с което всички те са били запознати от страниците на Закона.

Кой се изразява за себе си с думите „АЗ СЪМ“?

С употребата на този израз в Йоан 8 Исус недвусмислено заявява своята божественост. Неслучайно на третия път фарисеите грабват камъни, за да Го убият. Те разбират какво им казва. Все пак Исус не казва: „…преди Авраам да бъде, аз БЯХ“[4], а казва именно „…преди Авраам да бъде, АЗ СЪМ“, с което ясно разкрива своето вечно естество.

Йоан 13.19 в контекст

Контекстът е Господната вечеря. В ст.19 Исус предрича, че един от дванадесетте ще Го предаде. Той твърди, че когато се сбъдне това негово пророчество, учениците ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Той не казва, че ще разберат кой е Той, а че ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Но защо ще повярват именно чрез пророчество?

„Представете делото си, казва Господ, приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар. Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане. Обяснете ни миналото, за да вникнем в него и да узнаем какво следва или пък ни предскажете бъдещето. Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че сте богове… Но ето, вие сте нищо и това, което вършите е нищо. Гнусен е този, който ви избира.“ (Исая 41:21-24)[5]

Бог може да бъде и много хаплив, когато се присмива на другите „богове“. Но от всички възможни козове, Той избира способността си да предвижда, т.е. да познава бъдещето. Бог избира именно това свое качество, за да докаже своята божественост, да унижи чуждите „богове“ и да предупреди най-тържествено идолопоклонниците, като ги призове да дойдат на себе си и да не избират това, което е „нищо“.

В стих 18 Исус цитира Псалм 41.9, обявява го за пророчески и добавя, че когато се сбъдне изреченото от самия него пророчество за предателството на Юда, учениците ще повярват, че Той е „АЗ СЪМ“. Тайната на Христовата самоличност се разкрива а) чрез вече дадените от יהוה пророчества и б) чрез пророчествата, които самият Исус изрича.

Ето как Той обявява себе си за равен на יהוה‎:

„АЗ СЪМ този, който Съм“ (Изх. 3:14);

„Кой замисли и извърши това като повика още в началото бъдещите родове? Аз, Господ, първият и с последният, АЗ СЪМ!“ (Исая 41:4); 

„Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен и да разберете, че АЗ СЪМ, че преди Мен не е имало Бог и подир Мен няма да има“ (Исая 43:10)

Тук отново българските преводи издават, че посочената връзка не е била направена и прибягват до допълнения за безпредикатния израз или до смислово незадоволителната инверсия.

[букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.']

НП: „…да повярвате, че Аз съм Предсказаният“

BG1871, СИ, VBG: „…да повярвате, че съм Аз.“

BG1940, БЛБ: „…да повярвате, че съм Аз това, което рекох.“

РИ ББД: „…да повярвате, че съм Аз Този, за Когото ви говорих.“

Единствено SPB разпознава този израз и го предава последователно по един и същи начин:

SPB: „…да повярвате, че АЗ СЪМ.“

Заключение

Новият Завет на места е отчасти непроницаем без Стария Завет. Не е достатъчно преводачите на Новия Завет да са добри езикови специалисти, защото на места човешкият език се огъва под товара на откровението. Динамичният, ясният и понякога описателният превод е задължителен, за да изпълнят преводачите своята задача. Но има случаи, в които трябва да „изуем обущата си, защото стоим на света земя“ и да се придържаме максимално към оригинала, който провокира едновременно богословието ни и езиковия ни усет. Има случаи, в които едновременно познанието ни на Стария Завет И езиковият ни усет ни карат да УСЕЩАМЕ, че нямаме право да добавяме и отнемаме, защото именно в сбития изказ се съдържа откровение с огромна плътност и значимост. 

За слушателите на Исус през 1 век непрекъснатото повтаряне на „АЗ СЪМ“ е прозрачна (и потресаваща) препратка към Стария Завет. Начинът, по който Исус заявява своята божественост съответства съвършено на начина, по който го прави יהוה‎. Загадъчното име на Бога, което изключително трудно се поддава на анализ и превод, едновременно обозначава и скрива същността на своя носител. Защото „АЗ СЪМ този, който СЪМ“ казва толкова, колкото и скрива.

Бог се разкрива загадъчно, но и достатъчно, „... за да повярвате“.

---

[1] В преводаческата практика, в текстовете от древността са трудни за осмисляне и предаване т.нар. „хапакс“ или ἅπαξ λεγόμενον — изрази, които се срещат еднократно в дадено произведение или автор, често пъти неологизми. Такива има в книга Йов, при апостол Павел и другаде.

[2] Освен когато е отговор на уточнителен въпрос за разграничаване на някого от друг — „Ти ли си? Аз съм!“.

[3] С главни букви в изданието и със следната бележка под линия: „АЗ СЪМ“ — Името на Бога в Изх. 3:14, Ис.41:4, 43:10. Може също да означава „Аз съм този (Месията)“. Споменава се още в 8:28“.
Препратките към Стария Завет са достатъчно красноречиви и без останалото.

[4] Срв. Йоан Златоуст, Хомилия 55 върху Йоан 8:58-59

[5] BG1940 с малка редакция.