qrb >> близост-жертва-близост
דַּבֵּר אֶל־בְּנֵי יִשְׂרָאֵל וְאָמַרְתָּ אֲלֵהֶם
אָדָם כִּֽי־יַקְרִיב מִכֶּם קָרְבָּן לַֽיהוָה
מִן־הַבְּהֵמָה מִן־הַבָּקָר וּמִן־הַצֹּאן
תַּקְרִיבוּ אֶת־קָרְבַּנְכֶֽם׃
ויקרא א׳:ב׳
Говори на
израилтяните, казвайки им:
Когато някой от вас принесе
принос Господу,
от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата. - Левит 1:2 (BG1940)
Кажи на
израилтяните:
„Когато някой от вас иска да принесе
жертва на Господа,
нека принесе едър или дребен добитък…“ (НП)
Кажи на израиляните:
Когато някой от вас принася принос на Господа,
от добитъка нека принася, от едрия и дребния добитък. (БЛБ)
Кажи на израилтяните:
Когато някой от вас принесе жертва на Господа,
нека принесе от добитъка, от едрия или дребния добитък. (РИ ББД)
Говори на
израилевите синове и им кажи:
Когато някой от вас принесе
принос на ГОСПОДА,
нека принесе принос от добитъка, от едрия или дребния добитък. (ВЕРЕН)
Обади на синовете
Израилеви и им кажи:
кога някой от вас иска да принесе
Господу жертва,
то, ако е от добитък, принасяйте жертвата си от едър и дребен добитък. (СИ)
Говори
на Израилевите синове и кажи им:
Когато някой от вас принесе Господу от
скотовете принос,
от чердата или от стадата да принесе принос. (BG1871)
Преводът, подобно на много човешки дейности, се влияе силно от предпоставености. Продуктът зависи от предварително избрания подход за производството му. Ако той е за масова употреба, работата с отливки и поточна линия е може би по-добрият вариант. Ако се търси изящество и наслада, занаятчийският продукт ръчна изработка ще бъде може би най-естественият избор. Тоест употребата и приложението предопределят или най-малкото влияят на производствения метод и принципи.
Каква е употребата и какво е приложението на библейските преводи? Преводът би трябвало да служи за постигането на целта на оригинала – читателите да намерят лична, интимна, екзистенциална близост с Бога на Библията. И тук нещата се усложняват. Споровете около това дали въпросната цел се постига по-добре, когато преводът се придържа по-строго към оригинала или когато го предава по-динамично и гладко на целевия език не стихват. Специалистите говорят за формална/динамична еквивалентност. Най-общо казано, в първия случай преводачите избират да се придържат лексикално, а понякога дори към синтаксиса на оригинала, като се стараят да избират за всяка дума в оригинала еквивалентна дума/израз на целевия език. Във втория случай преводачите избират да превеждат посланието без да се чувстват „вързани“ за набора от думи или изрази в оригинала. И двата подхода имат своите силни и слаби страни и съответно своите привърженици. Темата е безкрайна, а преводаческите казуси – безкрайно интересни. Няма еднозначно „решение“.
Българските преводи като цяло клонят към първия подход макар да не разполагаме с крайно дословни преводи като английския YLT например. Що се отнася до Новия Завет, на български имаме все пак както интерлинеарни издания (за които е спорно дали е подходящо дори да се наричат „преводи“, поради лексикалното и синтактично калкиране на оригинала), така и един доста динамичен превод като SPB. С подобен лукс що се отнася до Стария Завет засега не разполагаме. Перифразни преводи като английските JBP или MSG въобще не съществуват на български.
И тук възниква въпросът за Левит 1:2, който показва недостатъците в българската библейска преводаческа традиция. Цитираните по-горе български преводи не са в никой случай динамично-описателни, но не са и истински дословни, защото е видно, че не се придържат към оригинала. А дословният превод от староеврейски би звучал така:
Кажи на синовете
израилеви и повели им:
човек, който принася/приближава (yaqrib) принос/жертва (qarban) на ЙХВХ
— от добитъка, от чердите и стадата —
да принасят/приближават (taqribu) приносите/жертвите си (qarbanhem).
Какви са фактите в езиково отношение? Първо и най-вече е видно, че коренът qrb, който предава с богато гнездо от лексеми идеята за близост служи най-вече за изразяване на акта на приближаване/донасяне/принасяне. Същият корен естествено може да бъде впрегнат за обозначаване на обекта на действието, т.е. на това, което бива приближено/донесено/принесено. Откъдето и „принесе принос“ (BG1871 и др.). Контекстът обаче ясно показва, че принасяното е на практика животинска жертва. Откъдето и „принесе жертва“ (НП и др.), но в тези преводи е прекъсната смисловата обща основа и връзка между глагола и отглаголното съществително, защото „жертва“ не носи в себе си идеята за „близост“, макар да я предполага в известен смисъл. На староеврейски тя е абсолютно експлицитна. Жертвата или „приближеното“ е това, с което жертващият се „приближава“ до ЙХВХ. Тя може да е описана като животно (Лев. 3:7), обрек (7:16), всеизгаряне (Чис. 29:13), кръв (Лев. 1:5), зърно/хляб (2:8), тамян (Чис. 16:35), но тя бива винаги „приближена“ от някой, който за целта „се приближава“ с приближаваното/жертвата.
Няма жертва без приближаване и няма приближаване без жертва. Българските преводи не успяват да изразят това. Нещо повече, както е видно по-горе, в оригинала коренът qrb е употребен четири пъти. На български тези четири думи са предадени в някои случаи с по-малко думи — просто „принесе принос“ или „принесе жертва“. Някои наши преводи следват все пак заявения от тях принцип на стриктно придържане към оригинала и действително използват четири думи на български. Това е важно, а не маловажна и досадна подробност, защото в останалите ни преводи екипите от преводачи са сметнали четирите по същество повтарящи се думи в оригинала за ненужно повторение и са решили да изгладят тази очевидно „стилова особеност“, която не отива на български. Книга Левит е обаче книгата на жертвоприношенията, а Левит 1:2 предава първите думи, с които ЙХВХ се обръща към Мойсей, за да предаде на израиляните повелите си за това как да жертват, т.е. буквално, как да се приближават до Него. ЙХВХ не случайно използва ЧЕТИРИ думи с еднакъв корен, изразяващ близост, като въведение към света на жертвите – света на книга Левит. Този, който жертва е всъщност човек, който се приближава до ЙХВХ с приближаваното/жертваното. С празни ръце при ЙХВХ не се ходи, няма да можеш да се сближиш с Него.
Затова предложеният дословен превод спазва броя на лексемите с qrb – „който принася принос… да принасят приносите си“, т.е. „който се приближава с жертва… да се приближават с жертвите си“.
Това натъртване на близостта със сигурност не е убягнало на древните евреи, но сигурно ни убягва на нас, поне в Левит 1:2. Това обаче е важно да се поправи, защото без идеята, че ЙХВХ на практика търси близост (ако се доверим на начина, по който Той се изразява) и нарича жертвите в цялото им многообразие — средство за близост (ето това е вече парафраза) — ние на практика пропускаме посланието на книга Левит от самото начало. Неслучайно тя е често най-далечната за християните библейска книга, която сякаш малцина приближава до Бога. В действителност това е книгата, която поставя недвусмислен знак за равенство между жертвата и интимната близост с Бог. Няма близост без жертва и няма жертва без близост.
Нещо повече:
„И Мойсей доведе (yaqrib) Аарон и синовете му и ги изми с вода“. (Левит 8:6 НП)
Аарон и синовете му биват „приближени“, както останалите „приближавани неща“ – говеда, овци, брашно, зехтин, тамян… Какво са те в такъв случай? Олицетворение на самата същност на приноса/жертвата – не просто „заместител“, а самото въплъщение на близостта – хора-жертва. Левитите се явяват принос от самия Израил, те са „приближени“ (yaqrib), за да може Израил да се „приближи“ чрез тях до ЙХВХ. В лицето на левитите самият Израил също става принос/жертва (qarban) за ЙХВХ. Левит 8:6 на практика казва, че в левитите жертва и жертващ се сливат. А така и трябва да бъде.
Новозаветната богословска парафраза и мидраш на Левит 8:6 е Римляни 12:1 —
„Моля ви, братя, в името на Божието милосърдие да принесете телата си като жива, свята и приятна жертва на Бога – това ще бъде вашето духовно служение на Бога.“ (НП)
Според апостол Павел Църквата би трябвало да е съставена изцяло от „приближени/жертвани“ левити, тъй като това увещание в Римляни 12:1 не е отправено само до част от нея. Апостолът ни моли да схванем за какво наистина става дума в нашия общ живот с ЙХВХ.
Има и още.
„Който, за изпълнение на обрек, или за доброволен принос, принесе от говедата или от овците в примирителен принос/жертва Господу, нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея.“ (Лев. 22:21)
Ако жертвата е доброволна, не трябва ли аз да реша каква да бъде и „колко мога да жертвам“? Ако ме заставят каква точно да бъде жертвата, не унищожава ли това идеята за свобода и добра воля, която е заложена в това повеление? Тези въпроси щяха да са валидни, ако ЙХВХ не беше постановил от самото начало на книга Левит, че приносите/жертвите са в действителност инструмент за близост. ЙХВХ търси близост. Недъгавата жертва на олтара на ЙХВХ е като глупашкото тийнейджърско „обичам те!“, последвано от „майтап бе!“. Бог иска да каже, че ако търсим близост с Него, трябва да я търсим, както Той я търси – със съвършено отдаване и „приближаване“ чрез всеизгаряне. Голгота и книга Левит са модел и откровение, не само история.
Добре, а нима не може да си лукав и прикрит и пак да принесеш изрядна жертва. Тогава „приближаваш“ ли се пак до ЙХВХ? Не, защото Той гледа на сърцето. Но идеята е, че ако жертвите ти са подигравка с ЙХВХ, не можеш да се надяваш на близост с Него.
