Парафраза на Ефесяни II
1-3
Вие бяхте духовно мъртви. Отровени от ценностите на този свят,
упоени от невидимия кукловод, който не спира да манипулира всички, които
го слушат и отхвърлят истината – марионетки на конците на желанията и
инстинктите си. Такива бяхме всички ние, без изключение, и по природа
заслужавахме гнева на Бога.
4-10
Вместо това обаче бяхме щедро помилвани, заради огромната любов, с
която Бог ни обикна, докато още бяхме слепи за Него. Бог отне живота на
своя Помазаник, за да ни възкреси заедно с Него – ние бяхме неспособни
да възкресим сами себе си – и се озовахме редом с Него, в самото небе,
като неизличимо свидетелство за Божията необятна щедрост и добрина към
нас, спечелени от Исус Христос. Нищо от това не стана с ваше участие,
всичко ни беше подарено и никой не може да се похвали, че с дела е
„заслужил“ Божията любов. В действителност Христос възкръсна в нас и ние
оживяхме за нов живот на добри дела, предначертани за нас от Божия
промисъл.
11-18
Не забравяйте обаче, че довчера вие бяхте просто едни езичници,
наричани „необрязани“ от тези, които след операция на тялото, наричат
себе си „обрязани“. Вие бяхте чужденци – Христос, евреите, дадените им
обещания и сключените с тях завети – всичко това ви беше чуждо и
живеехте на този свят без надежда и без Бога. Огледайте се сега обаче –
кръвта на Христос ви приближи и приобщи, бяхме помирени и сплотени с
премахването на преградата, която ни разделяше. Христос се остави да го
убият, за да убие от своя страна неприязънта, която пораждаше Законът,
със своите заповеди и изисквания, и така да направи от всички нас –
евреи и неевреи – един нов човек, като оживя и в нас, и във вас. Чрез
неговия кръст всички намерихме мир с Бога и вече не можем да враждуваме
помежду си. Христос донесе на нас, посветените, и на вас, непосветените,
добрата вест, че войната свърши. Вече всички можем чрез Сина да се
доближаваме до Отца в един Дух.
19-22
Затова не сте вече безправни чужденци, а се радвате наравно с нас в
обещанията. При Бога и сред евреите вече сте сред свои. Участвате в
строеж, чиито здрави основи са пророците и апостолите, където самият
Христос е основният камък, върху който всичко се вгражда без грешка и се
извисява в храм, посветен на Господа. Всички вие сте част от този дом, в
който Бог живее чрез Духа Си.
Показват се публикациите с етикет парафраза. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет парафраза. Показване на всички публикации
петък, 25 януари 2013 г.
петък, 19 октомври 2012 г.
A Postmodern Paraphrase in BG for Eph.2:1-10
Опит за постмодерна парафраза на Ефесяни 2:1-10
1-2
И ви даде смисъл – на вас, които бяхте потънали в безсмислие, заради погрешните избори и подвеждащите чувства, които обаче мнозинството смята за нормални, но са белязани и дори предизвиквани от сили, надхвърлящи въображението ни.
3
Тези сили се проявяват у всички с подобен живот. Ала и ние живеехме така – робувайки на желанията и представите си, раздразнителни.
4-5
Бог обаче, воден от безкрайна симпатия, се трогна от безпътицата ни и ни подари смисъл посред безсмислието – и този смисъл се оказа в действителност нов живот. Даде ни го, докато още бяхме слепи за него.
6-8
Направи го като възкреси Христос и вложи тази перспектива и в нашето съзнание. Разшири хоризонта на мислите, плановете и чувствата ни отвъд предела на смъртта. Вече имаме така възжелания птичи поглед и гледката е славна – сега разбираме защо през вековете някои са писали, рисували или извайвали стореното от Христос, търсейки да изразят възторга си от добрината на Бога – да ни подари това, което отчаяно търсехме в безброй криволичения. Да, да ни го подари – кой от нас би дръзнал днес да каже, че сам е намерил, а не е бил намерен от Бога?
9-10
Де факто сме нови хора – все едно Христос е възкръснал в нас – и постъпките, и мислите ни не са вече „за да”, а са „заради” и всички чувстваме съдействието на Бога всеки път, когато поискаме да вършим добро.
И ви даде смисъл – на вас, които бяхте потънали в безсмислие, заради погрешните избори и подвеждащите чувства, които обаче мнозинството смята за нормални, но са белязани и дори предизвиквани от сили, надхвърлящи въображението ни.
3
Тези сили се проявяват у всички с подобен живот. Ала и ние живеехме така – робувайки на желанията и представите си, раздразнителни.
4-5
Бог обаче, воден от безкрайна симпатия, се трогна от безпътицата ни и ни подари смисъл посред безсмислието – и този смисъл се оказа в действителност нов живот. Даде ни го, докато още бяхме слепи за него.
6-8
Направи го като възкреси Христос и вложи тази перспектива и в нашето съзнание. Разшири хоризонта на мислите, плановете и чувствата ни отвъд предела на смъртта. Вече имаме така възжелания птичи поглед и гледката е славна – сега разбираме защо през вековете някои са писали, рисували или извайвали стореното от Христос, търсейки да изразят възторга си от добрината на Бога – да ни подари това, което отчаяно търсехме в безброй криволичения. Да, да ни го подари – кой от нас би дръзнал днес да каже, че сам е намерил, а не е бил намерен от Бога?
9-10
Де факто сме нови хора – все едно Христос е възкръснал в нас – и постъпките, и мислите ни не са вече „за да”, а са „заради” и всички чувстваме съдействието на Бога всеки път, когато поискаме да вършим добро.
Абонамент за:
Публикации (Atom)