ἐγώ εἰμί

Преводите на Библията винаги са дело на екипи от преводачи, чието разделение по линия на езиковата им специализация (עברית מקראית / κοινὴ) е разбираемо и желано, също колкото и разнородните им богословски убеждения, които осигуряват множественост на гледните точки и предпазва донякъде от пристрастност и партизанщина в превода на трудни пасажи.

Съществуват обаче пасажи и изрази, които не са трудни и се повтарят многократно[1]. Такъв е изразът „Аз съм“ (ἐγώ εἰμί) в евангелието от Йоан. Той е толкова прост на народен гръцки, колкото и на български. Ἐγώ εἰμί. Аз съм.

Ще разгледаме пасажите, в които Исус го употребява безпредикатно и техните преводи на български.

Йоан 4.26

λέγει αὐτῇ ὁ Ἰησοῦς Ἐγώ εἰμι ὁ λαλῶν σοι

букв. '…рече ѝ Исус АЗ СЪМ, който говоря с теб.'

Йоан 6.20

ὁ δὲ λέγει αὐτοῖς Ἐγώ εἰμι μὴ φοβεῖσθε

букв. '…рече им Исус АЗ СЪМ, не се бойте.'

Йоан 8.24, 8.28, 8.58

8.24:  εἶπον οὖν ὑμῖν ὅτι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν ἐὰν γὰρ μὴ πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι ἀποθανεῖσθε ἐν ταῖς ἁμαρτίαις ὑμῶν

букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си...'

8.28:  εἶπεν οὖν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ὅταν ὑψώσητε τὸν υἱὸν τοῦ ἀνθρώπου τότε γνώσεσθε ὅτι ἐγώ εἰμι καὶ ἀπ᾽ ἐμαυτοῦ ποιῶ οὐδέν ἀλλὰ καθὼς ἐδίδαξέν με ὁ πατὴρ μου, ταῦτα λαλῶ

букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58:  εἶπεν αὐτοῖς ὁ Ἰησοῦς Ἀμὴν ἀμὴν λέγω ὑμῖν πρὶν Ἀβραὰμ γενέσθαι ἐγὼ εἰμί

букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

Йоан 13.19

ἀπ᾽ ἄρτι λέγω ὑμῖν πρὸ τοῦ γενέσθαι ἵνα ὅταν γένηται πιστεύσητε ὅτι ἐγώ εἰμι

букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.'

Няма да разглеждаме копулативната употреба в Йоан 15.1, нито отговора на просяка в Йоан 9.8, тъй като и в двата случая употребата е обичайната и съответства на тази в българския език.

Безпредикатната употреба е неестествена. „Аз съм“ предполага допълнение и разяснение[2]. Кой си ти? Какво си ти? В какъв смисъл е казано това: „…за да повярвате, че Аз съм“? Не може да се завършва така изречение. Няколко пъти. Дали Христос е имал нещо предвид и какво? Именно тези въпроси предизвикват добавянето на допълнение в много български преводи.

Йоан 4.26 в контекст

„Казва Му жената: „Знам, че ще дойде Месия (който се нарича Христос). Той, когато дойде, ще ни яви всичко“. Казва ѝ Исус: „Аз, Който разговарям с тебе, съм [Месия].“ (BG1940)

[букв. '…рече ѝ Исус Аз съм, който говоря с теб.']

Преводаческата дилема в такива случаи е дали да се добави нещо, което е очевидно, за да се подпомогне разбирането и да се избегне неловката граматическа ситуация. Очевидно e, че Исус наистина заявява, че Той е Месията, за когото говори самарянката. Но е очевидно също, че Той не го изрича точно така. Христос внася имплицитност в отговора си, недоизказаност. Какво ни казва с недоизказаното?

Йоан 6:20 в контекст

„И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исус, че ходи по езерото и се приближава към ладията и уплашиха се. Но той им каза: Аз съм, не се бойте!“

Ситуацията е твърде неестествена, за да опишем тази реплика като просто уверение от страна на Исус, че това е Той, а не дух. В контекста на всички други случаи, в които Той използва "Аз съм!" в съдбовни ситуации, в които иска да подскаже и разкрие нещо за Себе Си и предвид ситуацията — Той ходи по водата — самият израз вероятно крие и вторично значение.

Йоан 8.24, 8.28, 8.58 в контекст

Контекстът е разгорещената размяна на реплики с фарисеите в самия Храм в Ерусалим. В Йоан 8 Исус използва този "израз" като таран. Той най-откровено предупреждава слушателите си, че вечната им съдба зависи от отношението им към Него самия. Заявява открито, че споделя една природа с Отца, а опонентите му споделят природата на дявола. В ТОЗИ изключително напрегнат и съдбовен контекст Исус използва на три пъти израза „Аз съм“:

8.24 букв. '…рекох затова вам, че ще умрете в греховете си, ако не повярвате, че АЗ СЪМ, ще умрете в греховете си.'

8.28 букв. '…рече им Исус "Когато издигнете сина човешки, тогава ще узнаете, че АЗ СЪМ и че от себе си (не) правя нищо, ала както ме е научил отец ми, тези (неща) говоря…'

8.58 букв. '…рече им Исус: 'Истина, истина говоря вам, преди Авраам да бъде АЗ СЪМ…'

При българските преводи се наблюдава положително развитие. В по-старите ни преводи и редакциите, които ги следват (BG1871, BG1940, РИ ББД, БЛБ, СИ), неловката граматична ситуация е решена с добавянето на пояснителни допълнения – „ако не повярвате, че съм това, което казвам“ (BG1940) или чрез инверсия „ако не повярвате, че съм Аз“ (BG1871, СИ). Но в какъв смисъл трябва да повярват, че е Той? Кой е Той?

В това отношение НП и особено SPB се придържат и доближават максимално до оригинала. НП също ползва инверсия (непоследователно, вж. 8:58), но наваксва чрез бележки под линия, в които се уточнява, че изразът съдържа твърдение за божественост.

SPB избира най-елегантното и вярно с (намеренията на) оригинала решение:

8.24 „Затова ви казах, че ще умрете с греха си. Да, с греха си ще умрете, ако не повярвате, че АЗ СЪМ.“[3]

8.28 „Исус продължи: „Когато издигнете Човешкия Син, ще разберете, че АЗ СЪМ и че не върша нищо от себе си…“

8.58 „Исус им отговори: „Уверявам ви, преди да се роди Авраам, АЗ СЪМ!“

По-дословният превод тук е не само по-безопасният, но и по-сугестивният. Преводачът винаги е редно да се запитва какво отнема, когато добавя и избира да експлицитира. Исус Христос, живото Слово на Бога, е избрал един конкретен начин да се изрази в няколко съдбовни ситуации, за да се разкрие на слушателите по един уникален начин, който да им напомни нещо, с което всички те са били запознати от страниците на Закона.

Кой се изразява за себе си с думите „АЗ СЪМ“?

С употребата на този израз в Йоан 8 Исус недвусмислено заявява своята божественост. Неслучайно на третия път фарисеите грабват камъни, за да Го убият. Те разбират какво им казва. Все пак Исус не казва: „…преди Авраам да бъде, аз БЯХ“[4], а казва именно „…преди Авраам да бъде, АЗ СЪМ“, с което ясно разкрива своето вечно естество.

Йоан 13.19 в контекст

Контекстът е Господната вечеря. В ст.19 Исус предрича, че един от дванадесетте ще Го предаде. Той твърди, че когато се сбъдне това негово пророчество, учениците ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Той не казва, че ще разберат кой е Той, а че ще повярват, че Исус е „АЗ СЪМ“. Но защо ще повярват именно чрез пророчество?

„Представете делото си, казва Господ, приведете силните си доказателства, казва Якововият Цар. Нека ги приведат и нека ни кажат какво ще стане. Обяснете ни миналото, за да вникнем в него и да узнаем какво следва или пък ни предскажете бъдещето. Възвестете какво предстои в бъдеще, за да разберем, че сте богове… Но ето, вие сте нищо и това, което вършите е нищо. Гнусен е този, който ви избира.“ (Исая 41:21-24)[5]

Бог може да бъде и много хаплив, когато се присмива на другите „богове“. Но от всички възможни козове, Той избира способността си да предвижда, т.е. да познава бъдещето. Бог избира именно това свое качество, за да докаже своята божественост, да унижи чуждите „богове“ и да предупреди най-тържествено идолопоклонниците, като ги призове да дойдат на себе си и да не избират това, което е „нищо“.

В стих 18 Исус цитира Псалм 41.9, обявява го за пророчески и добавя, че когато се сбъдне изреченото от самия него пророчество за предателството на Юда, учениците ще повярват, че Той е „АЗ СЪМ“. Тайната на Христовата самоличност се разкрива а) чрез вече дадените от יהוה пророчества и б) чрез пророчествата, които самият Исус изрича.

Ето как Той обявява себе си за равен на יהוה‎:

„АЗ СЪМ този, който Съм“ (Изх. 3:14);

„Кой замисли и извърши това като повика още в началото бъдещите родове? Аз, Господ, първият и с последният, АЗ СЪМ!“ (Исая 41:4); 

„Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен и да разберете, че АЗ СЪМ, че преди Мен не е имало Бог и подир Мен няма да има“ (Исая 43:10)

Тук отново българските преводи издават, че посочената връзка не е била направена и прибягват до допълнения за безпредикатния израз или до смислово незадоволителната инверсия.

[букв. '…отсега казвам ви преди да е станало, та когато стане, да знаете, че АЗ СЪМ.']

НП: „…да повярвате, че Аз съм Предсказаният“

BG1871, СИ, VBG: „…да повярвате, че съм Аз.“

BG1940, БЛБ: „…да повярвате, че съм Аз това, което рекох.“

РИ ББД: „…да повярвате, че съм Аз Този, за Когото ви говорих.“

Единствено SPB разпознава този израз и го предава последователно по един и същи начин:

SPB: „…да повярвате, че АЗ СЪМ.“

Заключение

Новият Завет на места е отчасти непроницаем без Стария Завет. Не е достатъчно преводачите на Новия Завет да са добри езикови специалисти, защото на места човешкият език се огъва под товара на откровението. Динамичният, ясният и понякога описателният превод е задължителен, за да изпълнят преводачите своята задача. Но има случаи, в които трябва да „изуем обущата си, защото стоим на света земя“ и да се придържаме максимално към оригинала, който провокира едновременно богословието ни и езиковия ни усет. Има случаи, в които едновременно познанието ни на Стария Завет И езиковият ни усет ни карат да УСЕЩАМЕ, че нямаме право да добавяме и отнемаме, защото именно в сбития изказ се съдържа откровение с огромна плътност и значимост. 

За слушателите на Исус през 1 век непрекъснатото повтаряне на „АЗ СЪМ“ е прозрачна (и потресаваща) препратка към Стария Завет. Начинът, по който Исус заявява своята божественост съответства съвършено на начина, по който го прави יהוה‎. Загадъчното име на Бога, което изключително трудно се поддава на анализ и превод, едновременно обозначава и скрива същността на своя носител. Защото „АЗ СЪМ този, който СЪМ“ казва толкова, колкото и скрива.

Бог се разкрива загадъчно, но и достатъчно, „... за да повярвате“.

---

[1] В преводаческата практика, в текстовете от древността са трудни за осмисляне и предаване т.нар. „хапакс“ или ἅπαξ λεγόμενον — изрази, които се срещат еднократно в дадено произведение или автор, често пъти неологизми. Такива има в книга Йов, при апостол Павел и другаде.

[2] Освен когато е отговор на уточнителен въпрос за разграничаване на някого от друг — „Ти ли си? Аз съм!“.

[3] С главни букви в изданието и със следната бележка под линия: „АЗ СЪМ“ — Името на Бога в Изх. 3:14, Ис.41:4, 43:10. Може също да означава „Аз съм този (Месията)“. Споменава се още в 8:28“.
Препратките към Стария Завет са достатъчно красноречиви и без останалото.

[4] Срв. Йоан Златоуст, Хомилия 55 върху Йоан 8:58-59

[5] BG1940 с малка редакция.

Езикова есхатология

Библията е древна книга. Откровението, което тя съдържа за отвъдния Бог е облечено и достига до нас в дрехите на древна култура, тази на древните евреи. Дори кратка разходка в произволен етнографски музей, например в София, учудва с експонати, чието предназначение не винаги е веднага очевидно за посетителите. Какво да кажем за обичаи, нрави, привички и в разглеждания случай – изрази и езикови похвати, които са не само древни, но и принадлежат на семитска култура и език, които предизвикват със своята дълбоко наситена структура и образност. Всеизвестен факт е, че трикоренната словообразувателна система в семитските езици дава невиждана свобода на смисловите препратки, което придава на думите невъобразима „плътност“ – „И Бог създаде човека [adam] от пръст от земята [adamah]“, но [adm] е и коренът за „червен цвят“ с всички присъщи за него асоциации – кръв, грях, вино, огън… Тази висока плътност на смисловите асоциации в корен като [adm] позволява силна образност и въздействие в посланията. Чутото е много повече от казаното. Това, разбира се, е възможно във всички езици, но алюзиите се постигат на надморфемно структурно и семантично равнище – понятия, словосъчетания, стил, тропи… но рядко като при семитските езици – директно чрез морфемната структура на думите.

Тази отдалеченост във времето и структурата на езика прави някои текстове в Библията особено трудни за превод, най-вече когато трябва да преведем думи, които в определена форма и контекст се срещат един единствен път в цялата Библия и не се срещат никъде другаде в апокрифите, кумранските ръкописи или друга древноеврейска книжнина. Такъв е случаят със Софония 2:1 (за повече яснота представяме и стих 2):

„Изпитайте себе си, да!
Изпитайте се, народе безсрамни,
преди да влезе указът в сила
(денят минава като плява),
преди да ви сполети лютият гняв Господен,
преди да ви постигне денят на гнева Господен.“ (Рев. 1940)

„Ела на себе си,
опомни се ти, безсрамен народ,
преди да се е изпълнило определеното за вас
– денят преминава като плява –
преди да е дошъл върху вас пламенният гняв на Господа,
преди да е настъпил денят на негодуванието на Господа.“ (НП)

„Изпитайте се
и се съберете, народе безсрамен,
преди да влезе указът в сила
– денят преминава като плява –
преди да ви връхлети пламенният гняв на ГОСПОДА,
преди да ви връхлети Денят на гнева ГОСПОДЕН“ (Верен)

Налице е разлика между последната посочена версия и първите две, в които има повторение – на думи (Рев.1940) или на смисъл (НП) – докато във версията на Верен имаме различни думи и различен смисъл („…изпитайте се и се съберете…“). Какво стои в основата на това различие в преводите? Следният израз в Софония:

הִֽתְקֹושְׁשׁוּ וָקֹושּׁוּ הַגֹּוי לֹא נִכְסָֽף׃

בְּטֶרֶם לֶדֶת חֹק כְּמֹץ עָבַר יֹום בְּטֶרֶם לֹא־יָבֹוא עֲלֵיכֶם חֲרֹון אַף־יְהוָה בְּטֶרֶם לֹא־יָבֹוא עֲלֵיכֶם יֹום אַף־יְהוָֽה׃

[hitqosheshu ve-qoshu ha-goi lo nikhsaph…]

В основата на този изключително силен Божий призив към Израел стои един глагол קָשַׁשׁ [qashash] и едно съществително קַשׁ [qash]. Тук имаме едно рядко двупосочно преливане на смисъл и словообразуване – глаголът означава „събирам“, а съществителното обозначава „плява“ (събраното), но вторично глаголът добива и значение на „събирам плява“ поради значението на съществителното!

Става дума за един и същ глагол, повторен в два различни аспекта[1] – първият е [hitqosheshu], което изразява интензивно възвратно действие (порода hithpoel), при което макар да се запазва коренната връзка с изходния глагол [קָשַׁשׁ] смисълът се изменя към „събирам мислите си“, „съ-средоточавам се“ (to re-collect, gather oneself, sich sammeln) и описва онова необходимо състояние на вътрешно опомняне и съвземане, което предшества покаянието.

Вторият глагол (т.е. втората аспектност на същия глагол) е [ve-qoshu], което е най-обичайната порода в староеврейския език [qal][2] и изразява просто действие – събирам. Двете форми на глагола обаче са буквално залепени една до друга и образуват силна стилистична фигура, при която вторият глагол подсилва първия[3] и очевидно субектът-обект на възвратния глагол [(вие) изпитайте се(бе си)] съвпада с обекта на невъзвратния глагол [„съберете“ (очевидно себе си)], откъдето и преводът – „съберете се“[4]. Първият глагол призовава евреите към вътрешно действие, вторият – към външно. Първото действие е в народностната душа, второто – в народностното тяло. Първото действие призовава към преоценка, второто – към буквално, физическо събиране на народа (в състояние на текуща, но определено незавършена себеоценка).

В случая само редакцията на Верен предава на български тази аспектност в староеврейския чрез два глагола с различен смисъл. НП избира да пренебрегне аспектността и я предава като лиричен паралелизъм на един и същ смисъл (дали заради еднаквия глаголен корен?), отразен чрез синоними, което в случая е изключено, защото в оригинала аспектността действително носи промяна в смисъла, макар да запазва глаголния корен. Рев. 1940 също не предава различната аспектност на глаголите и промяната в смисъла и дори използва един и същ глагол за двата аспекта и двата смисъла на глагола на староеврейски.

Повечето английски преводи стриктно предават тази аспектност чрез промяна в смисъла на глаголите, например: „Gather yourselves together, yes, gather, O nation without shame“ (NASB). Английският (и немският) в случая позволява чрез идиоматичност на глагола да се предаде аспектността с един и същ глагол с промяна в смисъла.

Няколко наблюдения по други ключови моменти в тези два стиха:

а)  „народе безсрамен“ – букв. който не пребледнява от срам, като в Исая 29:22. Причината за призива към Израел става ясна в стих 2 и тя е задаващият се Божий гняв. Вж. обаче развръзката в Софония 3:11,15!

б)  „преди да влезе указът в сила“ (Верен) или „преди да се изпълни определеното за вас“ (НП) – букв. „преди указът да роди“. Много силна и плодовита (!) метафора на староеврейски. „Указът/определеното“ говори за Божествения план, който ще „се роди“, т.е. изпълни в тези, за които се отнася, а метафората предполага обновление и задължителните за пророците есхатологични препратки, които носи със себе си този израз (жена, която ражда; родилни болки…).

в) „денят преминава като плява“ – изразът действително е вметнат, което е подчертано от следпоставения глагол. Контекстът в случая – Божия гняв, наказание, определеното от Бога и т.н. (вж. 1:7, 14, 15) придават на този „ден“ силно есхатологичен оттенък, което е веднага потвърдено в края на стиха („…Денят на гнева Господен“). Вметнатият израз, дори така преведен, предупреждава, че Божият гняв не е далеч, защото времето тече много бързо, но препратките в случая са очевидни и този ден не просто преминава, но се задава бързо (или стоварва, пада, както е употребен същият глагол в Наум 3:19), както плява (!), подгонена от вятъра (отново есхатологична препратка). И така имаме „изпитайте себе си“ (вие сте плява) и „се съберете“ (като плява), гневът на Бога идва като вятър, който гони плява (вас) – всичко това едва ли е останало скрито от адресатите на пророчеството. Текстът е изключително наситен със символи и препратки с огромно въздействие[5].

г) „преди да ви връхлети пламенният гняв на ГОСПОДА, преди да ви връхлети Денят на гнева ГОСПОДЕН“ – типичен паралелизъм, който поставя знак на равенство между 'пламенния гняв на ГОСПОДА' и 'Денят на гнева ГОСПОДЕН' или дори между 'пламенен' и 'Ден'. Коренът за 'пламенен' е 'горещ', т.е. гняв, който изгаря.

Заключение:

В един изключително наситен с метафори и есхатологични препратки текст Израел е изобличен и призван да се засрами, да се замисли и… да се събере. Но къде? Неговото есхатологично спасение, покаяние и оправдание настъпва едва в Софония 3, което означава, че това събиране на Израел се извършва в неверие и преди есхатологичното месианско избавление (1948 г.?). Възможно ли е тогава текстът да носи и оттенък на иронична подкана? Съберете се, замислете се, вие безсрамници, но така или иначе вие сте неспособни да се спасите и покаете (Софония 3:2), докато не се намеся Аз. Всяко човешко действие, всяко псевдомесианско „избавление“, бива засенчено от превъзходното, величествено спасение, което Бог извършва за Израел в есхатологичния апогей на историята.

„В онова време АЗ ще ви доведа и тогава АЗ пак ще ви събера, защото ще ви поставя за похвала и на почит между всички народи по земята, когато АЗ върна пленниците ви пред вашите очи“ (НП) е последният стих в книгата на Софония.

---

[1] Или т.нар. глаголни породи при семитските езици – техният вид, залог, наклонение… се изразяват чрез модели на спрежение, наричани породи.

[2] Деятелен залог, изявително наклонение.

[3] Като в Авакум 1:5 и Исая 29:9.

[4] Букв. „съберете мислите си, съберете (се!)“.

[5] Вж. също Исая 29:5 – текст с подчертано есхатологично значение, който по времето на Софония е бил вече класика.

Псалм 40:6 – Масоретският текст ИЛИ/И Септуагинта?

В жертва и приноси Ти нямаш благоволение, отворил си ушите ми; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, драго ми е, Боже мой, да изпълня Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“.

Псалм 40:6-8

Затова Христос, като влиза в света, казва: „Жертва и принос не си поискал, но приготвил си ми тяло; всеизгаряния и приноси за грях не са Ти угодни. Тогава рекох: Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, да изпълня Твоята воля, о Боже!“.

Евреи 10:5-7

Очевидно е разминаването между цитата от Псалм 40:6 в Посланието до евреите и масоретския текст (МТ), от който се правят и българските преводи на Стария Завет. Кратка справка с превода Септуагинта (LXX) дава повече яснота и потвърждава, че в Евреи се цитира именно преводът на Стария Завет, направен през 3 в. пр. Хр., а не МТ.

Това обаче не обяснява сериозното различие между МТ на староеврейски и превода на LXX на старогръцки в Псалм 40:6.

„…отворил си ушите ми…“ (МТ)          –             „…приготвил си ми тяло…“ (LXX)

Разночтението безпокои най-вече поради факта, че аргументацията в Евреи се крепи на очевидната презумпция на автора, че Псалм 40:6 е месианско пророчество, което се е изпълнило в пожертването на Христовото тяло (10:9,10), описано в превода на LXX като „приготвено“ за жертва. Евентуално различие в основния текст, на който се опира логиката в Евреи 10:5-7, би разклатило цялата аргументация. Очевидни са също така причините, поради които авторът на Посланието до евреите е избрал преводът на LXX, за да изгради аргументацията си – той съвпада с неговия месиански прочит на този текст.

Чисто богословската страна на установената разлика обаче, пряко засяга мисионерското усилие сред познаващите МТ евреи нехристияни. Различието бива неизменно изтъквано от техните антимисионерски организации за уронване на авторитета на Посланието до евреите в частност и на Новия Завет като цяло. Същото важи и за ислямския и всеки друг предубеден прочит на Новия Завет.

Възможностите се свеждат до две в общи линии:
 

а) Преводачите на LXX са ползвали различен първоизточник за Псалм 40 от установения днес в МТ,
б) Преводачите на LXX са ползвали същия първоизточник за Псалм 40 като установения днес в МТ, но са взели преводаческо решение, което според тях е отразявало точно смисъла на оригинала.

Първият вариант е спекулативен, тъй като е невъзможно да бъде потвърден без физическото представяне на хипотетичния и различен от МТ оригинал на староеврейски. Такъв засега не е намерен и хипотезата за съществуването му въз основа на конкретния превод на старогръцки си остава хипотеза.

Остава вариант б). Но какво е накарало преводачите на старогръцки през 3 в. пр. Хр. да преведат „отворил си ушите ми“ с „приготвил си ми тяло“? При това LXX не е дело на ентусиасти или на сектанти – преводът е поръчан, изпълнен, проверен и одобрен най-официално от религиозните юдейски власти по онова време. Защо този превод на Псалм 40:6 е бил одобрен?

Човек е толкова силно впечатлен и смутен от привидното противоречие – преводът е толкова различен от оригинала, че не вижда решението, което просто е „скрито на най-видно място“.

„В жертва и приноси Ти нямаш благоволение, отворил си ушите ми; всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. Тогава рекох: „Ето, дойдох, в свитъка на книгата е писано за мен, драго ми е, Боже мой, да изпълня Твоята воля. Да! Законът Ти е дълбоко в сърцето ми“.

При обичайния прочит вниманието е естествено привлечено от „проблемния пасаж“. Нека обаче го разгледаме отново и отблизо заедно с останалите ключови моменти в това пророчество.

1. Отварям ухо е идоматичен израз на староеврейски и означава правя послушен (Исая 50:5). Има и вариации – „…приклонете ушите си…“ (Псалм 78:1) в смисъл на послушайте и др. Такъв е и смисълът на увещанието на Исус: „…който има уши да слуша, нека слуша…“. Тоест субектът в Псалм 40:6 казва в действителност Бог ме направи послушен.

2. Някой заявява, че Бог не иска всеизгаряне и принос за грях. Непосредствено след това, казва какво той мисли за това.

Дотук имаме следните елементи:

- Някой твърди, че Бог не благоволява в жертва и приноси, във всеизгаряне и принос за грях,
- Бог е направил този някой послушен,
- Предстои да чуем лично този някой какво мисли.

3. Тогава рекох. Дотук бяха предавани думите на Бога, който не иска жертви (за грях), сега вече чуваме каква е реакцията на този, когото Бог е направил послушен.

4. Той отговаря на Бога: „…дойдох …да изпълня волята Ти“, като казва, че свитъкът на книгата съдържа информация за него, т.е. че идването му е било предречено.

5. Казва също: „…Законът ти е дълбоко в сърцето ми“. Но как може Законът да е дълбоко в сърцето му, когато по Закона се изискват множество жертви, а току-що е казал, че Бог не иска жертви? И как може въобще да изпълни волята на Бога, когато тя е заявена ясно в Закона (поради, което субектът го пази в сърцето си) и едновременно с това противоречи на него? Каква въобще е волята на Бога в случая?

Следователно, ако субектът пази дълбоко в сърцето си Закона (който изисква жертви за грях), а Бог не иска постановените в Закона жертви, но прави послушен някого, който ще изпълни волята Му, то остава само един извод – този някой е бил направен послушен и е дошъл съгласно пророчествата, за да се принесе лично Той в жертва.

Така отворил си ушите ми от масоретския текст се превръща в приготвил си ми тяло в LXX.

Това е класически пример на изключително динамичен и тълкувателен превод, който днес би привлякъл остра критика от привържениците на по-буквалния превод. Остава удивителният въпрос как преводачите на LXX са си позволили тази смелост и още по-важното – че те очевидно са вникнали в тайната на Христа и са отразили това в превода си!

Нека го кажем съвсем ясно – през 3 в. пр. Хр. екип от преводачи решават да предадат най-експлицитно това, което Псалм 40:6 очевидно само загатва. За новозаветните автори техният превод се превръща в любим първоизточник за цитати от Стария Завет. Авторът на Посланието до евреите не се свени да изгради аргументацията си пред самите евреи именно върху този превод, а не върху масоретския текст, и то именно върху Псалм 40:6, където преводът драстично контрастира с масоретския текст. Очевидно не се е притеснявал от евентуално възражение конкретно по този текст.

Нима може да има по-вдъхновен превод от това?

И друго – може ли днес Църквата да цитира за самата себе си Псалм 40:6? Нима тя не е Неговото Тяло? Готова ли е да изпълни и тя волята Му? Готова ли е за саможертва?